Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Ако в дни като споменатите той се бе върнал от кралския палат, не — ако самият благороден Хладилник се бе завърнал в родината победоносно от някой чуждестранен двор, за да бъде декориран и повишен заради последния си страхотен провал, дори и тогава мисис Плорниш не би го развеждала с по-голяма тържественост из Двора на кървящото сърце.
— Това е татко — казваше тя, запознавайки го с някой съсед. — Татко вече скоро ще си дойде завинаги при нас. Нали изглежда добре? Татко е най-сладкогласният певец; ако веднъж го чуете, никога няма да го забравите.
А що се отнася до мистър Плорниш, той бе повярвал безрезервно във всичко това още когато се бе оженил за дъщерята на мистър Ненди, и само едно не можеше да си обясни — как един тъй надарен възрастен джентълмен не е успял да се издигне. След дълги размишления той бе отдал това на факта, че неговият музикален гений не е бил научно обработен в ранната му младост.
— Понеже защо иначе — обясняваше мистър Плорниш, — защо иначе да се учи музиката, като я носи човек у себе си? Затова ще е, така намирам.
Старият Ненди имаше покровител, един покровител. Той си имаше покровител, който по свой възхитителен начин — някак извинително, като че ли постоянно свикваше възхитени зрители, за да засвидетелствуват, че той просто не би могъл да се държи по-свойски и по-благосклонно с този старик заради простотията и бедността му, — та който по възхитителен начин беше много добър към него. Старият Ненди бе посещавал колежа Маршалси, за да се вижда със своя зет през краткия му престой там; и там щастливо се бе сдобил и постепенно с течение на времето беше задълбочил над себе си покровителството на Бащата на тази национална институция.
Мистър Дорит приемаше този старец по начин, като че ли старецът беше васал на неговото феодално владение. Черпеше го и му поднасяше чай, сякаш оня пристигаше да му положи васалната си клетва от далечни места, където арендаторите са все още диваци. Дори имаше мигове, когато с чисто сърце би могъл да се закълне, че старикът е негов някогашен слуга, останал му верен докрай. Когато заговорваше за него, то беше като за някакъв негов прислужник. Изпитваше голямо задоволство да го среща, а после да се тюхка, че бил толкова западнал, след като оня си отидеше. Учудваше се, че бедничкият старик все още си държал главата права.
— В старческия приют, сър, в общежитието; нито стаята ти — стая, нито гости допускат, загубваш си достойнството, не те уважават, не те зачитат. Отвратително!
Беше рожденият ден на стария Ненди, когато го пуснаха отново да излезе. Но той не им каза, че има рожден ден, защото иначе можеха и да го задържат; тъй като старци като него не би трябвало изобщо да се раждат. Той премина през познатите улици до Двора на кървящото сърце, наобядва се с дъщеря си и със своя зет и им изпълни Филис. Току-що беше я изпял, когато малката Дорит надникна да ги види как са.
— Мис Дорит — каза мисис Плорниш. — Ето го и татко! Ама нали добре изглежда? А пък гласът му какъв е!
Малката Дорит му подаде ръка и усмихнато каза, че отдавна не го е виждала.
— Не, те са прекалено строги към бедния татко — обясни мисис Плорниш с издължено лице — и не го пускат да се разхожда и да подиша чист въздух и на половината на онова, което му е потребно. Но той вече скоро ще си се върне у дома завинаги. Нали, татко?
— Да, мила, надявам се. Ще му дойде времето, добър е господ.
Тук мистър Плорниш направи едно свое изказване, което неизменно произнасяше, съвсем същото, дума по дума, в случаи като този. То бе формулирано по следния начин:
— Джон Едуърд Ненди. Сър. Докато под този покрив има трошица от храна и капка вино, ти си добре дошъл да го делиш с нас. Докато има наръч съчки и ъгълче от леглото, ти си добре дошъл да го делиш с нас. Ако ли пък стане тъй, че няма нищо под този покрив, ти пак ще си добре дошъл да го делиш с нас, било то много или малко. Това е истината, което ти казвам, и, значи, не те лъжа, и съответно това, което остава, то е да бъдеш замолен да го сториш и следователно защо да не го направиш?