Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Споменът за бащата и болната му дъщеря все още бе пресен в съзнанието на Флорънс — всъщност не бе минала и седмица от срещата й с тях, — когато един следобед сър Барнет и лейди Скетълс, отправяйки се на разходка по междуселските пътища, й предложиха да им прави компания. Флорънс с готовност се съгласи и лейди Скетълс естествено веднага даде разпорежданията си на младия Барнет да ги придружи — най-голямото удоволствие на лейди Скетълс бе да вижда големия си син под ръка с Флорънс.
Обективно казано, Барнет, изглежда, изпитваше напълно противоположни чувства по въпроса и при такива случаи често изразяваше мнението си на глас, макар и твърде неопределено, относно „тайфата момичета“. Тъй като обаче Флорънс неизменно запазваше благия си прав, само за няколко минути обикновено й се удаваше да накара младия джентълмен да се примири с участта си и така те дружески се разхождаха, а лейди Скетълс и сър Барнет вървяха след тях в състояние на пълно задоволство и крайно блаженство.
В същия порядък се движеха те и през този въпросен следобед и Флорънс почти бе успяла да преодолее настоящото недоволство на Скетълс младши от съдбата му, когато ги приближи един джентълмен, яхнал кон, вгледа се съсредоточено в тях, докато отминаваше, а после дръпна юздата, завъртя се и отново се върна, почтително свалил шапка.
Джентълменът се бе вгледал специално във Флорънс и когато при връщането му малката групичка се спря, той се поклони на нея, преди да отправи поздрав към сър Барнет и съпругата му. Флорънс не си спомняше да го е виждала някъде, но неволно трепна при приближаването му и отстъпи назад.
— Конят ми е много кротък, уверявам ви — каза джентълменът.
Не конят беше причината, а нещо у самия джентълмен — Флорънс не би могла да определи какво, — което я накара да подскочи като ужилена.
— Струва ми се, че имам честта да говоря с мис Домби? — рече джентълменът с най-предразполагаща усмивка.
След утвърдителното й кимване той добави:
— Казвам се Каркър. Едва ли бих могъл да се надявам мис Домби да ме знае освен по име. Каркър.
Флорънс усети, че я побиват странни студени тръпки, въпреки че денят беше горещ. Тя му представи домакините, които проявиха към него голяма благосклонност.
— Хиляди извинения! — каза мистър Каркър. — Но утре сутринта отивам при мистър Домби в Лемингтън и ако мис Домби ме натовари с някакво поръчение, излишно е да ви споменавам какво огромно удоволствие би представлявало това за мен.
Като съобрази бързо, че Флорънс вероятно би желала да напише писмо до баща си, сър Барнет предложи да се върнат обратно и покани мистър Каркър да вечеря у тях, така както бе облечен в костюм за езда. За съжаление мистър Каркър бил вече поканен на вечеря другаде, но ако мис Домби желаела да напише писмо, той с най-голяма охота би ги придружил до дома и като покорен слуга би изчакал колкото било необходимо. Като каза всичко това с най-широката си възможна усмивка и като се наведе ниско да потупа коня си по шията, Флорънс срещна погледа му и по-скоро почувствува, отколкото чу следните думи: „За кораба няма никакво известие.“
Объркана, изплашена, стресната от него, без дори да е сигурна, че е изрекъл тези слова, тъй като, изглежда, й ги бе внушил по необикновен начин чрез усмивката си, вместо да ги изговори, Флорънс тихо отвърна, че му била много признателна, но нямала да пише и нямала какво да предаде.
— Няма ли да изпратите нещо, мис Домби? — запита човекът с проблясващите зъби.
— Нищо — отвърна Флорънс — освен моите… освен моите най-сърдечни поздрави… ако обичате.
Колкото и да бе разстроена, Флорънс вдигна глава и отправи към него умолителен и красноречив поглед, с който очевидно го призоваваше, в случай че му е известно — а на него очевидно му бе известно, — че предаването на каквото и да било нещо от нейна страна на баща й е крайно необичайно, да прояви милост към нея. Мистър Каркър се усмихна, направи нисък поклон и като прие най-искрени благопожелания за мистър Домби от името на сър Барнет и лейди Скетълс, се сбогува и отмина, оставяйки извънредно благоприятно впечатление у достолепната двойка. След като си тръгна, Флорънс започна толкова силно да се тресе от ужас, че сър Барнет предположи, позовавайки се на народното поверие, че някой й копаел гроб. В този миг мистър Каркър, завивайки край ъгъла, се обърна, поклони се и изчезна, сякаш моментално се отправи към гробищата, за да се заеме с гореспоменатото действие.