Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Надяваше се да не изпъкват сред гостите на тържеството. Когато Марсел Гробз си науми да бъде елегантен, човек може да очаква най-страшното! На сватбата си с баба й Анриет се беше натъкмил с ябълковозелено сако от лъскава изкуствена материя и с кожена вратовръзка на шотландско каре! Анриет едва не припадна.
Никълъс измърмори нещо, което тя не схвана веднага. Нещо за музикалния фон.
— Мисля, че трябва да сменим музиката. Витрините са аранжирани безупречно, не можеш да си позволиш Ейми Уайнхаус за музикален фон. Трябва ти нещо от сорта на Грейс Кели или Фред Астер.
— Ти да не се побърка!
— Искам да кажа нещо от класа, изискано, а не хитът на някаква парцалива, дрогирана алкохоличка, нашарена с татуировки.
— Няма да променяме всичко в последната минута.
— Когато известен стилист представя своя колекция, той променя всичко до последния момент и държи в напрежение препълнената зала. Покажи малко амбиция, скъпа! Спомни си, че се целиш във върха! Не спирай на предпоследния етаж.
— И какво предлагаш? — осведоми се Ортанс, поласкана от сравнението с „известен стилист“.
— Сетих се за една стара песен на Гершуин… Род Стюърт я пее в един от албумите си. Бихме могли да използваме записа. Познавам мениджъра му, мога да ти го уредя.
— Има ли някой, когото да не познаваш, Никълъс? — промълви Ортанс, сразена.
— Заглавието е You can’t take that away from me. Оригиналното изпълнение е на Фред Астер, който я пееше в един стар черно-бял филм.
— Как звучи?
И Никълъс запя и затанцува сред леко полюляващите се фотоси и манекени.
Една дебела чернокожа в червена пухенка, с коси, сплетени на безброй плитчици, натоварена с торби, мина край витрината, зърна го и започна да танцува на тротоара, а покупките й се завъртяха във въздуха. Махна им весело и отмина.
Ортанс не сваляше очи от Никълъс, мислейки, харесва ми това момче, жалко, че е толкова несъразмерно.
— Продадено! — викна тя, за да прикрие обзелото я смущение.
— Благодаря, принцесо! Утре сутринта се заемам и ще ти намеря записа.
На всичко отгоре има вкус, идеи и чувство за добре свършената работа. Само дето има прекалено дълъг торс!
Бе разпратил покани на всички журналисти, стилисти и пресаташета в Лондон, Париж, Милано, Ню Йорк, придружени с няколко собственоръчно написани думи. На Ана Уинтур, която се оказа в Лондон по това време на февруари, бе написал: „В израз на уважение към една грандама на модата, която олицетворява абсолютния стил и елегантност…“. Ако след този комплимент не се появи, ще означава само, че е една надута пуйка и нищо повече, реши Ортанс.
Филип щеше да присъства, разбира се. Както и финансистът, с когото я бе свързал. Последният нещо много й се лепеше. Непрекъснато й досаждаше, звънеше й, предлагаше разни идеи. Скъпа Ортанс, какво ще кажете за… Ортанс го изслушваше и пускаше идеята в кошчето за боклук. Той се беше предложил и за пренасянето на декорите. Можел да наеме един пикап, да облече гащеризон и да си поиграе на хамалин, щяло да падне голяма забава! Какъв кретен, мърмореше под носа си Ортанс, широко усмихната. Жан Пъпчивия също бе предложил услугите си, но тя отказа и на него. Истината бе, че действително имаше нужда от подкрепление! За малко да приеме, но се въздържа — беше ужасно грозен! Не искаше да я виждат с него. Щеше да се наложи да го покани на коктейла на откриването и щеше да направи лошо впечатление.
Тя облиза върха на пръстите си, изранени от пироните, избодени от иглите, издрани от лепилата. Кой друг ще дойде? Нямаше новини от майка си и от Зое. И двете ще присъстват със сигурност. Майка й ще припадне от гордост, а Зое ще се надува, обяснявайки на висок глас, това е сестра ми, сестра ми е…
Шърли също щеше да пристигне. Ортанс й бе заела вана.
— За какво ти е? — я бе попитала.
— Обикалям кланиците, подготвям кърваво представление за училището. Събирам всякакви животински разфасовки, кървящи вътрешности, бурета с промишлен желатин, всякакви отвратителни боклуци! Искам да покажа на децата какво ни предлага хранителната промишленост. Ако и след това не се отвратят, отказвам се от моя кръстоносен поход и до края на живота ми ще се тъпча с панирани пилешки хапки!