Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
— Ще дойдем пак утре — заяви мисис Хауъл. — Ще е размислил дотогава и няма да се перчи толкова. За теб сигурно е голям удар да го видиш в това състояние… за мен също, момчето ми. Съжалявам…
— Не се извинявайте, мисис Хауъл, не се извинявайте.
Гари оглеждаше фасадата, боядисана в прускосиньо, вече не му изглеждаше толкова блестяща както на влизане. Чувстваше се като разглобен.
Глупаво беше от негова страна да си въобразява, че един мъж може да бъде променен. Още повече един Маккалъм.
Взе си довиждане с мисис Хауъл и се упъти към хотела си на „Принсес Стрийт“.
Нямаше да се върне тук утре…
Сватбеният марш на гайдаря под прозореца му ще го събуди и той ще се върне в Лондон с първия влак.
Дано Маккалъмовци се продънят в ада, а от техния замък да не остане камък върху камък!
Същата нощ Дънкан Маккалъм легна на продъненото канапе в антрето на замъка и налапа дулото на пистолета. Потвърди девиза на клана: „Единствено смъртта ще ме промени“.
Преди това написа и пусна по пощата писмо, по силата на което синът му Гари Уорд, роден от връзката му с Шърли Уорд, ставаше единствен наследник на замъка Крайтън.
Наближаваше полунощ и „Хародс“ беше опустял. Тежките позлатени полилеи не светеха, ескалаторите бяха спрели, цяла армия чистачки сновяха с бръмчащи прахосмукачки и лъскаха пода с парцали. Клекнали, Никълъс и Ортанс се любуваха на витрините. Нощният пазач правеше обичайните си обиколки и току надничаше през вратата с въпроса still here, и Ортанс мълчаливо кимаше.
Беше осъществила идеята, която й хрумна в Париж, след като бе кръстосвала до припадък в компанията на Гари улиците и площадите край Етоал. Понякога тръгваш от една идея и я изгубваш някъде по пътя. Изпускаш чудната искра, запалила въображението ти. Тя не я бе изпуснала и идеята се бе въплътила, внушителна и в цялата си пълнота. Безупречно елегантните манекени, фотографирани от Дзяо Лю, излъчваха безумен шик и грация. Детайлите — ефирни облачета, бяха разхвърляни небрежно върху огромните фотографии и превръщаха силуетите в „това е То, идеалното момиче“.
— Чувстваш ли се в състояние да обясниш на хората утре какво представлява това „То“? — попита Никълъс замислено.
— Това е нещо съвсем дребно, което променя всичко… В някои случаи незначителна подробност, върху която наблягаш несъзнателно и небрежно, но която те изпълва с увереност, подтиква те да пренебрегнеш чуждото мнение. То е нещо, което е само и единствено твое, което ти си измислил, възприел. Един детайл, който те превръща в крал или в кралица. Или го имаш, или не… Аз само им подавам ключа, за да могат да си го вземат.
— Решила ли си как ще се облечеш утре за откриването?
Ортанс сви рамене.
— Разбира се! На мен това ми е вродено… Аз съм елегантна, каквото и да облека! Ще отида на сайта, на който се взема под наем всичко, каквото се сетиш за тържествени случаи, и направо ще ги разбия!
— Извинявай — иронизира Никълъс самоуверената млада жена, — забравих с кого говоря.
Ортанс се обърна към него и на един дъх изрече:
— Благодаря… Без теб никога нямаше да се справя.
— You’re welcome, my dear! За мен беше удоволствие, да знаеш… Отлично постижение!
Иска ми се Гари да е тук утре вечер. Той би разбрал… Би разбрал, че човек не може да се впусне в подобно начинание, ако е обсебен от мисълта за момче, което те грабва, впива устни в устните ти, в ръцете, в бедрата ти и те прегъва на две. Умът ти трябва да е свободен, за да можеш да твориш. Само това да ти е в главата. Ден и нощ. Всяка секунда, всяка минута, всеки час, всеки ден. Когато ме целуна онази нощ в Париж, се превърнах в жалко, объркано момиче, вкопчило се в ръцете, които го отнасят право там, към дълбокото, където е опасността… Бим-бам-бум! Изхвърлям го от главата си и преставам да мисля за него! Изпратих му покана и той не я удостои с отговор. Губи той, не аз! Искам да блесна, да получа ангажимент при Том Форд, да се изстрелям на върха на най-високия небостъргач на света, да имам собствен corner в Меките на лукса „Барнис“ или „Бергдорф Гудман“… и ми се иска също той да бъде тук утре вечер, да ме поздрави с един особен блясък в очите. Придружаваше ме из парижките улици, бяхме заедно, когато срещнах Младши и внезапно ме озари вдъхновението! Той трябва да е тук утре!
Младши. Виж, той ще дойде. Не сам, за съжаление! Марсел и Жозиан ще го придружават.