Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)». Краткое содержание книги:
— Образованието съм си го получил сам, Буч.
— Не ме интересува. Ще се опитаме пак да накараме доктор Берър да го оперира или ще повикаме някой друг от града. Но ако не стане, идвам и те взимам и ти ще извадиш тоя куршум, пък даже ако трябва да държа пищов до главата ти, докато го правиш. — Той кимна задъхано, после се обърна, излезе и потегли.
„Нещо ми подсказва — помисли си докторът, — че за мен повече няма да има мир в окръга Чилтън.“ Той извика чернокожия прислужник да му сервира вечерята. После си сви цигара и излезе на задната веранда.
Времето се беше променило. Небето се бе покрило с облаци, тревата се люлееше тревожно и неочаквано западаха дъждовни капки, след което изведнъж спряха. Само преди минута беше топло, но сега усети, че потта на челото му е студена, и я изтри с носната си кърпа. Ушите му забучаха, той преглътна и поклати глава. В първия миг си помисли, че се разболява, после изведнъж бученето се откъсна от него и прерасна в усилващ се звук, все по-силен и по-близък, като грохот от приближаващ влак.
II
Буч Джани се намираше по средата на пътя за вкъщи, когато го видя — огромен и черен приближаващ се облак, който се блъсна с долния си край в земята. Макар да не го следеше внимателно, той забеляза, че облакът се разпери и обхвана целия небосвод от юг, видя бледи светкавици в него и чу нарастващ рев. Беше попаднал в силен вятър, край него се носеха отломки, части от прекършени клони, трески, по-едри парчета, които не можеха да се определят в сгъстяващия се мрак. Той слезе инстинктивно от колата и тъй като едва успяваше да се задържи прав срещу вятъра, изтича към насипа край пътя или по-скоро се намери захвърлен срещу него. В продължение на една-две минути се намираше в черния център на някакъв хаос.
Отначало се чуваше само звук и той беше част от този звук; така беше погълнат и обсебен от него, че не съществуваше отделно. Това не беше смесица от звукове, а самият Звук — огромен скърцащ лък, прокарван по струните на вселената. Звукът и силата бяха едно цяло. Те го бяха приковали към това, което според него бе насипът, като на разпятие. Някъде в този първи миг, с лице, притиснато настрани, той видя как колата му отскочи леко, завъртя се в полукръг и после с огромни подскоци се запремята безпомощно по полето. После започна бомбардировката — непрекъснатият топовен вой се накъса на тътен от гигантска картечница. Беше наполовина в съзнание, когато почувства, че се слива с един от тези тътнежи, усети как се вдига във въздуха, изтръгнат от насипа, и се понася в пространството през ослепяващата и раздираща маса от клони и клечки, след което в продължение на неизвестно колко време не съзнаваше абсолютно нищо.
Тялото го болеше. Лежеше между два клона на върха на едно дърво, въздухът беше изпълнен с прах и дъжд, но той не чуваше нищо; измина доста време, преди да осъзнае, че дървото, на което се намираше, беше повалено, и мястото сред боровите иглички, на което неволно беше кацнал, отстоеше само на пет фута от земята.
— Ама че работа! — извика силно той, вбесен. — Ама че работа! Ама че вятър! Ама че работа!
Болката и страхът го бяха направили по-проницателен и той предположи, че се е намирал над корена на дървото и е бил изхвърлен от мощното движение при изтръгването на огромния бор от земята. След като се опипа, откри, че лявото му ухо бе затъкнато с кал, сякаш някой беше поискал да направи отпечатък на вътрешността му. Дрехите му висяха на парцали, сакото му бе разпрано по средния шев на гърба и когато един отделен повей се опита да го съблече, той почувства как се беше врязало под мишниците му.
След като стъпи на земята, пое към бащиния си дом, но местността, през която минаваше, бе нова и непозната. Нещото — не знаеше, че това беше торнадо — бе прорязало просека, широка четвърт миля, и когато прахът бавно се уталожи, той се обърка от невижданите дотогава гледки. Беше неестествено камбанарията на църквата в Бендинг да се вижда оттук; помежду трябваше да има горички с дървета.
Но къде се намираше той? Защото би трябвало да е близо до къщата на Болдуин; едва когато премина по огромните купчини от дъски, приличащи на разхвърлян склад за дървен материал, Буч осъзна, че къщата на Болдуин вече не съществува и после, след като огледа с обезумял поглед наоколо, че я няма и къщата на Некрони на хълма, нито къщата на Пелцър в подножието. Нямаше ни светлинка, ни звук, само дъждът падаше върху повалените дървета.