Огнената кралица

— Уловката на Крадеца — каза Лирна и се изненада от замисленото спокойствие, което чу в гласа си.

— Ваше величество? — Мурел, която се опитваше да задържи капака на илюминатора затворен срещу бурята, блъскаща по него като някакво невидимо чудовище, което се опитва да влезе, я погледна въпросително.

— Рядък случай в дългата игра — каза Лирна. — Всяка фигура, взета от Крадеца, може да бъде използвана от противниковия играч. Уловката се състои в това да пожертваш двете фигури само след няколко хода, създавайки илюзия за слабост в центъра на дъската. Стратегическа хитрост, която се прилага само от най-опитните играчи. — „А аз съм надменна глупачка“, добави наум.

Беше започнало преди цели два часа, докато тя стоеше и гледаше как трийсетте кораба на лейди Рева се приближават към мъгливия бряг. Бурята ги връхлетя като ревящ черен прилив и само след минути светът изчезна и Лирна усети, че Илтис я тегли към каютата, докато моряците трескаво се опитват да вържат платната. Зърна брат Верин, замръзнал в паника върху кипящата палуба, и махна на Бентен да го вземе с тях.

— Тази буря не е естествена — каза тя на брата, след като Илтис затръшна вратата, отрязвайки ги от стихията навън. — Нали?

— Ваше величество, аз… — Младият брат поклати глава, на лицето му бе изписано объркване, дори шок. — Знае се, че някои притежават силата да обръщат вятъра, но… — Той пребледня при явното ѝ смайване и заломоти: — Имаше… нещо, докато корабите се приближаваха към брега.

— Какво нещо?

— Беше слабо, но го усетих. Ами… може да се нарече „изгаряне“. Обикновено го чувстваш, когато някой друг Надарен умира, сякаш цялата му сила разцъфтява отведнъж.

Тя седна на койката, зашеметена от мащабите на грешката си. „Убих Арклев прекалено рано. Макар да се съмнявам, че е знаел за истинската си роля.“ Потъна в размисъл, докато корабът се люшкаше и стенеше около нея, тъй като нямаше кой знае какво друго за правене. „Уловката на Крадеца води до победа в следващите десет хода, ако играчът се възползва от възможността с бърза атака срещу противниковия Император.“

— Лиърна?

Тя вдигна очи и видя, че Давока стои над нея със загрижено лице. Зад нея Мурел се дръпна от илюминатора, който вече бе отворен и през него се виждаше слънчево небе. По височината на слънцето тя прецени, че седи в мълчалив размисъл от часове.

— Трябва да говоря с капитана.

Командването на „Кралица Лирна“ бе дадено на нилсаелеца Девиш Лартен, дългурест ветеран от търговските маршрути до Северните предели, който също така бе командвал боен кораб от флотата на баща ѝ по време на Алпиранската война. Тя го намери до главната мачта да надзирава поправката на част от палубата, пробита от паднал скрипец. За щастие това, изглежда, бе единствената голяма щета, която бяха понесли.

— Ваше величество — поздрави я той, вдигайки бегло поглед, когато тя закрачи към него, явно погълнат от задачата си.