Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
Лорлън погледна към алхимика, който стоеше на няколко крачки от него. Сарин изглеждаше изпит и изтощен, но гледаше приближаващия враг с мрачна решителност.
Лорлън се обърна към Болкан, който стоеше със скръстени ръце и отново успяваше да изглежда уверен и хладнокръвен. Лейди Винара също имаше вид на спокойна и уверена.
Лорлън отново погледна към приближаващите се каруци. Разузнавачите бяха докладвали през нощта за местонахождението на врага. Сачаканците бяха нахлули в изоставена ферма край пътя, само на един час път от града. Когато стана ясно, че възнамеряват да отложат атаката си за следващия ден, кралят остана доволен. Той все още се надяваше, че Сарин ще успее.
Единият от съветниците на краля отбеляза, че щом ичаните изчакват, значи се нуждаят от почивка. Лорлън разпозна Рейвън, професионалния шпионин, който беше придружавал Ротан в първия ден на прекратената мисия.
— Ако искат да спят, трябва да им попречим – каза Рейвън. – Не е нужно да изпращате магьосници. Обикновените хора може да не вършат работа в пряк сблъсък, но не подценявайте способността им да досаждат.
Когато се стъмни, група доброволци от Градската стража се промъкнаха до фермата, пуснаха вътре рояк жилещи насекоми, вдигнаха страшен шум, а после подпалиха постройката. Последното направиха с огромно удоволствие, след като ичаните успяха да заловят един от стражниците. Онова, което причиниха на мъжа, не се хареса особено на онези граждани, които все още не бяха напуснали Имардин.
Лорлън погледна през рамо към града.
Улиците бяха празни и тихи. Повечето членове на Домовете бяха отплавали за Елийн, взимайки със себе си целите си семейства и прислугата. През последните два дни през Южната порта се точеше поток от каруци. Обикновените хора бягаха към близките села. Стражниците се опитваха да поддържат ред, доколкото могат, но не успяха да попречат на кражбите. Веднага щом слънцето се скри, Портите бяха затворени и укрепени.
Естествено, ичаните можеха напълно да ги пренебрегнат и да се запътят право към пролуката във Външната стена, която заобикаляше земите на Гилдията. И тя не беше способна да направи нищо, за да им попречи.
Магьосниците вече знаеха кой ще изгуби битката. Надяваха се единствено да успеят да убият един-двама ичани.
Въобще не му беше приятно да мисли за това, че величествените сгради на Гилдията ще бъдат разрушени. Лорд Джалън бе опаковал и изпратил надалеч повечето ценни книги и дневници, и бе запечатал останалото в стая под Университета.
Пациентите в Лечителницата, прислужниците и семействата бяха изпратени далеч от града. Подобни мерки бяха взети и в двореца. Лорлън се обърна и погледна към кулите, които се виждаха над Вътрешната стена. Градските стени бяха построени така, че да защитят тази централна сграда. През вековете Дворецът бе променян така, че да удовлетворява вкусовете и прищевките на киралийските владетели, но стената винаги бе оставала непокътната. Най-добрите бойци на Гилдията чакаха там, готови за битка, ако останалите бъдеха победени.
— Стигнаха копторите – промърмори Оусън.
Лорлън отново се обърна на север и погледна към копторите. Пред очите му се разкри лабиринтът от улици. Всички те пустееха. Той се зачуди къде ли са отишли обитателите. Искрено се надяваше, че са някъде далеч.
Каруците стигнаха до първите къщи и спряха. От тях слязоха шестима мъже и една жена и тръгнаха към Северната порта.
Робите изтеглиха каруците обратно.
„Един ичани остана с тях – отбеляза Лорлън. – Един по-малко срещу нас. Не че това ще ни помогне особено”.
— Кралят се появи – промърмори Оусън.
Лорлън се обърна към приближаващия се монарх. Магьосниците коленичиха и бързо се изправиха, докато кралят преминаваше край тях.
— Разпоредителю.
— Ваше величество – отвърна Лорлън.
Кралят погледна към приближаващите се сачаканци.
— Опитахте ли се отново да се свържеше с Акарин?
Лорлън кимна.
— На всеки час.
— И отговор няма?
— Не.
Кралят кимна.
— Тогава ще се наложи да се изправим срещу това сами. Да се надяваме, че е грешал за силата им.
Сония никога не беше виждала Северната порта затворена. Огромните метални крила винаги бяха покрити с ръжда, а гравираните декорации почти не се забелязваха заради натрупаната мръсотия.
Сега портите блестяха с хладен черен блясък – градските власти не бяха пожалили сили да им придадат горд и непристъпен вид.