Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Жером. Той добре ли е?
— Преди малко беше. Видях ги да се бият на квартердека заедно с лейтенант Делмастро.
Локи кимна, после посочи назад с копието.
— Каютата на кърмата — каза той. — Следвайте ме. Да приключим с това.
Поведе ги бегом по главната палуба на флейта, като разбутваше по пътя си невъоръжени уплашени моряци.
Бронираната врата на задната каюта беше затворена и зад нея Локи чуваше шум от трескава дейност. Той издумка по вратата.
— Знаем, че сте вътре! — кресна и се обърна към Джабрил с уморена усмивка. — Това изглежда ужасно познато, нали?
— Няма да влезете през тази врата! — приглушено се чу вик отвътре.
— Напъни я с рамо — рече Джабрил.
— Нека първо се опитам да приложа дяволска хитрост — отвърна Локи, а после повиши глас. — Първо, тази врата може да е бронирана, но прозорците на кърмата са стъклени. Второ, докато отброя до десет, отворете шибаната врата, иначе ще избия всички оцелели мъже и жени от екипажа на квартердека. Ще можете да слушате, докато вършите каквото си вършите там вътре.
Мълчание. Локи отвори уста и понечи да започне да брои, но изведнъж, с дрънченето и тракането на тежки механизми, вратата се отвори със скърцане и на нея се появи нисък мъж на средна възраст с дълъг черен кафтан.
— Моля ви, недейте — каза той. — Предавам се. Още по-рано щях да се предам, но Избавителите не позволяваха. Прогониха ме тук, долу, и аз се заключих. Убийте ме, ако искате, но пощадете екипажа ми.
— Я без глупости — отвърна Локи. — Ние не убиваме хора, които не оказват съпротива. Но вероятно да сме наясно, че не си пълен боклук, е хубаво. Капитанът на кораба, предполагам?
— Анторо Нера на вашите услуги.
Локи го сграбчи за реверите и го помъкна към стълбата, водеща към горната палуба.
— Да се качим горе, мастер Нера. Мисля, че се оправих с вашите Избавители. Но какво търсеха те на борда, по дяволите? Пътници ли бяха?
— Охрана — измънка Нера. Локи се закова на място.
— Вие такъв тъпак ли сте, ебати, че да не знаете, че ще побеснеят на мига, щом някой размаха свада под носа им!
— Аз не ги щях! Собствениците настояха. Избавителите работят само срещу храна и превоз и собствениците решиха… че може би те ще подплашат всеки, който си търси белята.
— Чудесна теория. Но върши работа само ако обявите присъствието им. Ние не знаехме, че са на борда, докато те не ни нападнаха в шибана фаланга.
Локи се изкачи по стълбата, влачейки Нера подире си, а след него — Джабрил и останалите. Излязоха на квартердека на ярката сутрешна светлина. Един от мъжете сваляше знамената на флейта, затънал до колене в трупове.
Бяха поне дузина — предимно Избавители, с развети зелени тюрбани и странно доволни изражения. Но тук-там имаше и по някой злочест моряк, а пред стълбището лежеше Аспел с разкъсани и окървавени гърди.
Локи се оглеждаше като обезумял и въздъхна, щом най-сетне забеляза Джийн, явно невредим, наведен над десния парапет. Лейтенант Делмастро седеше в нозете му с разпусната коса, а по дясната й ръка се стичаше кръв. Локи видя как Джийн откъсна ивица плат от долния край на собствената си туника и започна да превързва една от раните й.
Нещо го бодна — изпитваше и облекчение, и тъга. Обикновено след битка Джийн сглобяваше него от кървави парчета. Беше се дръпнал от Джийн в разгара на битката поради крайно спешна необходимост. И осъзна странното си безпокойство, че Джийн не го е последвал безмилостно по петите, загрижен за него, както винаги.
„Не се прави на магаре — помисли си той. — Джийн си има свои проблеми, да му се не види.“
— Жером — каза той.
Джийн рязко извърна глава и звукът „А“ едва не се откъсна от устните му, но той успя да се овладее.
— Орин! Колко зле изглеждаш! О, богове, добре ли си?
Зле? Локи погледна надолу и откри, че дрехите му са почти изцяло подгизнали в кръв. Прокара ръка по лицето си. Онова, което бе взел за пот или бира, боядиса дланта му в червено.
— Не е моя — каза той. — Предполагам.
— Тъкмо щях да тръгна да те търся — обясни Джийн. — Езри… Лейтенант Делмастро…
— Ще се оправя — изпъшка тя. — Едно копеле се опита да ме удари с бизанмачта. Джийн ми изкара въздуха.
Локи забеляза една от големите тояги с медни гвоздеи да лежи на палубата до нея, а малко по-назад — мъртъв Избавител, от чието гърло стърчеше една от сабите на Делмастро, които нямаше как да се сбъркат.
— Лейтенант Делмастро, доведох капитана на кораба — осведоми я Локи. — Позволете да ви представя Анторо Нера.