Сянката на планината
- Автор: Робертс Грегори Дэвид
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Zамония
- ISBN: 9786199087701
- Переводчик: Светлана България Комогорова
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Сянката на планината». Краткое содержание книги:
— И ти сериозно отиде на любовна среща, така ли?
— Аз не — усмихна се тя, а после заби намръщено поглед в земята. — Лиса си беше
флиртаджийка. Просто не можеше да се сдържа. Аз се включвах в играта, защото на нея това
й харесваше.
— Съжалявам, Карла. Съжалявам, че не бях тук да попреча това да се случи и да попреча
точно ти да я намериш. Ако можех да го променя, щях да го направя.
— Единствената красота на миналото е в това, че не може да бъде променяно. Нищо не
си могъл да направиш тогава, нищо не можеш да направиш и сега.
— Сигурно… е било… много тежко да я намериш.
— Вратата зееше — каза, като продължаваше да гледа надолу. — Тя лежеше на леглото.
Помислих, че спи. После забелязах, че не помръдва и видях пликчето с хапчетата. Разтърсих
я, но вече си бе отишла. Изстинала. Накарах пазача да извика линейка и полиция, но тя вече
беше издъхнала, Лин. Отдавна си бе отишла, горкичката.
Прегърнах я през рамо, а тя се сгуши в мен нежно, все едно бяхме женени.
— Кой е бил с нея? — попитах. — Кой й е дал стафа[69]?
— Още не знам. Опитвам се да разбера, но от доста време не съм била в тези среди.
— Когато ченгетата… те обработиха, изпуснаха ли се за нещо?
— Само, че много искат да те спипат — отвърна тя. — Това стана ясно като ботуш в
гръбнака. Разбирам ги. Да си го представим — ти изчезваш от града, а приятелката ти умира.
Или беше обратното?
— Я чакай! — Отдръпнах се от нея, за да я погледна в очите. — Нали не мислиш, че бих
сторил нещо на Лиса? Не може да мислиш така!
Тя се разсмя. Разсмя се за първи път, откакто я видях в кабинета на Ранджит да седи зад
растенията.
— Радвам се да те видя, че се смееш, Карла.
— За първи път, откак я намерих. Доста време бях болезнено вцепенена и доста често
плувах в пурпурната мъгла[70]. Разбира се, че не би й навредил. Нямаше да те обичам, ако
беше.
Тя се обърна към морето и вятърът откри лицето й за слънцето.
Бризът рисуваше петолиния от морска пяна и пухкави ноти по успоредните вълни в
залива.
— Карла, какво се случи, по дяволите? Според теб какво се е случило?
— Казах ти, че още не знам. А ти къде беше, мамка му? Къде бях аз?
Чат-чат. Отсечена глава. Синия хиджаб.
— Имах задача. Чу ли се с Абдула?
— Не, но той ми има номера и винаги се обажда, когато се върне в града.
— Абдула ти има номера?
— Разбира се.
— Но аз ти нямам номера.
— Ти не ползваш телефон, Шантарам.
— Не става въпрос за това.
— А за какво?
— Ами…
— Няма да се върна при Ранджит — побърза да ме увери тя. Не се усмихна.
— Какво? Тоест, добре, но какво?
— Вече се регистрирах в „Тадж".
— В „Тадж"?
— Багажът ми ще пристигне довечера.
— Няма да се прибираш у дома при Ранджит?
— Да ти кажа, ако ще ме сваляш, Шантарам, сега е моментът. Най-лошото на това да си
влюбен в жена, по-умна от теб, е, че
все не можеш да й се наситиш — но това всъщност е и най-хубавото.
— Какво?
— Помниш ли какво ми каза веднъж за „преди" и „след"? — попита, без да очаква
отговор.
— Аз… ъ…
— „След" вече започна, Лин. „След" започна днес. Ти не можеш да си отидеш у дома. И
аз не мога. Единственият въпрос е с мен ли си, или не?
Почувствах се като глупак, че не разбирам какво ми казва. И сега, като се обръщам
назад, вероятно съм бил. Но тогава не знаех какво е решила тя и защо ми го казва.
Миговете отлитаха като цветен прашец, разпръскан от вятъра. Беше всичко. И нищо.
— Току-що загубихме Лиса — казах. — Току-що загубихме Лиса…
— Лиса би… — Тя пресече думите си, разсмя се пак и впери в мен очи, в които имаше
около осем нещастни царици. — Исусе Христе! Аз… да не би… да те убеждавам да дойдеш с
мен!
— Ами, аз…
— Майната ти! — отсече тя.
— Майната ми…?
Тя бързо скочи и спря едно такси.
— Карла, чакай!
Качи се в него и потегли.
Хукнах към мотора и го подкарах твърде бързо и лекомислено, докато настигна таксито
й. Проследих я чак до хотел „Тадж", като обикалях около таксито и се опитвах да я накарам
да ме погледне, но тя не го направи.
Паркирах и я видях как изкачва стълбите и влиза в хотела. После й оставих бележка на
рецепцията.
Отдалечих се от гордия галеон на хотел „Тадж" сред потоците от коли и тръгнах да