Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
Изведнъж Сюлейман се обърна към Хафса султан:
— Права сте, майко. Моят принц изключително много прилича на Хюрем ханъм. Все се молехме на Аллах да ни дари с чедо, което да е като нея. И молбата ни беше чута, слава на Бог.
Oт тези думи Хюрем запомни едно-единствено нещо. Моят принц.
Останалото премина покрай ушите ѝ като тътнеж. Моят принц…
Да, Твоят принц, Сюлейман! Големите страхове и колебания бяха останали в миналото. Ето че падишахът подпечата щастието им с две думи. Този път сърцето на Хюрем радостно запърха. Лицето ѝ се озари. За първи път от много месеци тя се превърна в момичето, което Сюлейман наричаше „усмихната красавица“ и по чиито страни се разлистваха рози, щом се засмееше. В очите ѝ синьото и зеленото се сляха в щастлива прегръдка.
Падишахът бавно показа на майка си принца в прегръдките си.
— Когато порасне, тези златноруси коси ще придобият червени оттенъци, както на Хюрем. А виж тези очи, майко — същинско море, също като тези на майка му. Ние бяхме омагьосани, когато зърнахме очите на Хюрем. Сякаш чухме плисъка на вълните. Виж тези очи. Хората ще се запленяват също като нас още щом видят принца ни.
Господи, колко прекрасни думи бяха това!
— Господарят ни глези робинята си — промърмори Хюрем едва доловимо.
И валиде султан се усмихваше щастлива.
— А от вас е взел челото и веждите. И разбира се, погледа. Още отсега гледа пламенно като баща си.
Сюлейман отново се взря в детето, за да се убеди в твърдението на майка си. Жената беше права. Челото на бебето беше широко като неговото. Засега веждите му представляваха рус мъх, но извивката им беше същата. Прецени погледа на момченцето, което все още го изучаваше съсредоточено. „Строго гледа, палавникът“, помисли си Сюлейман и се развесели. Кимна с глава и потвърди:
— Този поглед пробожда гърдите на човек, майко.
— На мен ли го казвате — намеси се Хюрем със срамежливо изражение. — Та нима Негово Величество султанът не прониза моите гърди само с един поглед?
Султан Сюлейман се обърна към Хюрем:
— Нима нашата гръд също не е прободена, Хюрем ханъм? Очите ти обсебиха всяка мисъл в главата ни? А виж как изпитателно гледа принцът ни.
Когато падишахът леко се обърна настрана, за да покаже момчето на Хюрем, настана истинска олелия. Бебето се размърда заради причиненото неудобство и се разплака. Сюлейман го притисна към гърдите си и го целуна. Копринено меката кожа на момченцето се подразни от допира на твърдите мустаци. Плачът му стана по-пронизителен, но Сюлейман не му обърна внимание. Повдигна сина си с две ръце и се обърна към струпалите се в стаята жени.
— Вижте, чуйте и кажете на всички! Султан Сюлейман пое принца си и го вдигна над главата си.
Дочу се тихо прихлипване въпреки оглушителните писъци на момченцето. Нервите на Хюрем, които досега бяха обтегнати като струни, изведнъж се отпуснаха и сълзите ѝ рукнаха.
И Хафса султан въздъхна с навлажнени очи. Притисна главата на Хюрем към гърдите си.
Още двама души се бяха просълзили. Мерзука и Джафер… Двамата предани свидетели на греха… Мерзука стоеше встрани и дотогава беше стискала зъби. Но когато падишахът вдигна бебето над главата си, момичето загуби самообладание. Страните на Джафер също се намокриха от рукналия от очите му порой, когато черното момче чу думите:
— Султан Сюлейман вдигна принца над главата си.
Джафер плака за последен път, докато слушаше песента на Хюрем през нощта, когато се зарече да ѝ служи. Какво ли не се случи от онзи ден до днес. Изведнъж всички събития прелетяха пред влажните очи на Джафер. Онази девойка, която отвратителният Сюмбюл ага безмилостно беше налагал по гърба с дряновата пръчка, сега беше родила деца на самия владетел на света. Нямаше две мнения. Падишахът обичаше Хюрем.
— Също като мен — обади се неканено тънко гласче в главата му.
Засрами се и махна с ръка, сякаш искаше да прогони тази мисъл, но не можа. Тя си стоеше все там.
— Какво толкова — каза си. — Какво като проклетата ми кожа е черна? Нали сърцето ми не е такова. Чернокожият евнух също може да обича, както и падишахът.
Джафер се откъсна от мислите си, когато султанът отново каза:
— Вижте, чуйте и кажете на всички!
Сега гласът на Сюлейман като че идваше от много далеч.
— Синът на владетеля на Анадола и Румелия султан Сюлейман и усмихнатата Александра Анастасия Лисовска, в чието красиво лице гледаме и за която пожелахме да бъде назовавана Хюрем…