Илиада [bg]

ала ти много си страдал и много си теглил за мене заедно с твоя баща благороден и с брата си свиден. Твойта молба ще изпълня: кобилата, моя по право, давам на тебе във дар, за да знаят и всички ахейци, че във душата си аз не оставам суров и надменен.“ [610] Каза и даде кобилата на Ноемона возача да я откара; за себе си взе той котела излъскан. Вожд Мерион пък получи награда два златни таланта: беше четвърти пристигнал. Остана двудръжката чаша — пета награда. Ахил я поднесе подарък на Нестор, [615] сам през съвета премина, до него застана и рече: „Старче почитан, това е достойна награда за тебе, спомен да имаш от тези игри за Патрокла, когото няма да видиш сред свойте аргийци. Аз дар ти я давам: [620] нито в юмручен двубой, нито в единоборство ще влизаш, нито ще хвърляш ти копие, нито с нозете ще бягаш, тъй като старост нерада отдавна те вече измъчва.“ Каза и връчи му чашата, Нестор прие я ликуващ. После така му отвърна и думи крилати издума: [625] „Всичко, което ти каза, прилично и редно е, чедо! Моето тяло и мойте нозе са напълно безсилни, вече ръцете си ловки не движа добре с раменете. Млад да бих станал отново и прежната сила да имах, както през дните, когато погребваха в древен Бупрасий [630] цар Амаринк и децата на царя игри уредиха! Никой епеец не можеше да се сравнява със мене, никой от пилосци, никой от храбри мъже етолийци. В бой със юмруци надвих Клитомеда, сина на Енопа, в единоборство съборих плевронеца пъргав Анкея, [635] с мойте нозе пък надтичах Ификла, бегача отличен, с копие дълго надхвърлих далеч Полидора, Филея, мен ме надминаха само с коне Акториди двамина — с броя си те ме надвиха, от завист за мойта победа, Тъй като там отредени най-ценни награди лежаха. Двама те бяха, единият здраво държеше юздите, [640] здраво държеше юздите, а другият удряше с бича. Някога бях аз такъв, но сега да участвуват в тези подвизи люде по-млади. Аз трябва покорно да нося тъжната старост, макар че тогава блестях сред герои. Ти продължавай, Ахиле, игрите за твоя приятел! [645] С радост приемам дара ти и мойто сърце тържествува, тъй като мен, благосклонен към тебе, ти все не забравяш с почит прилична да бъда зачетен пред всички ахейци. Нека за тези дела боговете ти пратят награда!“ [650] Рече така, а Пелид през тълпата ахейска се върна, след като беше изслушал похвалните думи на Нестор. После постави награди за тежкия бой със юмруци: муле, което самият доведе и върза в съвета, яко, невпрягано още, шестлетно и неукротимо; [655] за победения чаша двудръжка избра за награда. После Ахил се изправи и тъй на аргийци продума: „Сине Атреев и доблестни, медноколенни ахейци! Двама най-лични мъже призовавам за тези награди, най-проявени във бой със юмруци. Когото с победа Феб294 увенчае и всички ахейци това му признаят, [660] якото муле повел, да си тръгне към свойта палатка, а победеният нека да вземе двудръжката чаша!“ Каза така и веднага се вдигна мъж едър и мощен, син Пенопеев Епей, във юмручния бой ненадминат. [665] Якото муле опипа с ръка и високо извика: „Който ще вземе двудръжката чаша, наблизо да дойде! Казвам, че мулето няма да кара друг никой ахеец, в боя с юмруци надвил ме, понеже се смятам най-силен. Мигар не стига това, че във битките все изоставам? [670] Смъртният няма възможност да бъде способен във всичко! Както сега ще ви кажа, така ще се случи по-късно: тялото ще му разкъсам и костите ще му начупя. Всички роднини да бъдат наблизо събрани до него, тутакси да го измъкнат, щом мойте ръце го съборят.“ [675] Рече така; и останаха всички дълбоко смълчани. Скочи единствен героят прочут Евриал богоравен, син Мекистеев, потомък юначен на царя Талая. Някога бе посетил той игри погребални във Тива в чест на Едипа и там победил беше всички кадмейци. [680] Славният с копие цар Диомед го подготви за боя, смелост му вдъхна, желаейки много за него победа. Първо му пояс затегна, а после му даде в ръцете ремъци295 жилави, гладки, от бикова кожа скроени. Щом Евриал и Епей се опасаха, спряха в средата, [685] дружно един срещу други насочиха твърди пестници, в миг се нападнаха, сплетоха бързо ръцете си тежки, техните челюсти скърцаха страшно и пот от телата буйно се лееше. С устрем се впусна Епей богоравен, в бузата блъсна с юмрук Евриала, озъртащ се вече. [690] Не устоя Евриал и блестящото тяло му рухна. Както из морска прибрежна трева, щом Борей се нахвърля, риба подскача и черна вълна я отново покрива,