Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— Приятелю, аз не ви моля да уважавате слабостта ми. Щадете ме поне заради любовта, която изпитвам към вас!
— Как? Вие ме обичате и не искате да ме направите щастлив! Това е невероятно, това е неестествено. Оставете ме за миг да слея устните си с вашите. Не ще искам нищо повече от вас.
— Не, приятелю мой, не! Това само би разпалило нашите желания, би разколебало решението ми, и ние бихме били още по-нещастни.
По такъв начин тя ме докарваше всеки ден до отчаяние и се оплакваше след това. Вече са забелязали да ми липсва духът и веселостта, които толкова много й харесвали след завръщането ми от Цариград.
— Как? — извиках аз. — Значи, признавате, че сте жестока с мен? Страхувате се, да не би хората да отгатнат вашата строгост и въпреки това си доставяте удоволствието да постоянствувате с подобна строгост! Оставяте ме да претърпя всички страдания на Тантала! Вие бихте била възхитена да ме видите весел и светещ от радост, дори и когато биха помислили, че това се дължи на благосклонността, която ми оказвате, а ми отказвате и най-незначителното доказателство за нея.
— Нека го вярват, щом в действителност не е вярно.
— Какво противоречие! Възможно ли е да не ви обичам, да не изпитвате никакво чувство към мен? Такива противоречия ми се струват противоестествени. Вие също слабеете, а аз умирам. Нашата съдба е безвъзвратно решена. Скоро ще умрем, вие — от охтика, аз — от изтощение, защото ден и нощ, винаги и навсякъде се наслаждавам на видението ви, дори и когато съм във ваше присъствие.
Когато изрекох това със страстен тон, аз я видях развълнувана и вярвах, че моментът на щастието е настъпил. Притиснах я в обятията си, предвкусвайки насладата, когато часовият почука два пъти. Скочих, застанах пред нея и се приведох в ред. Появи се господин Д. Р. и ме намери този път в такова весело настроение, че остана чак до един часа през нощта.
Моите бонбончета започнаха да привличат вниманието. Господин Д. Р., госпожа Ф. и аз бяхме единствените, които ги държаха постоянно в своите бонбониери.
Никой не смееше да поиска да ги опита, понеже бях казал, че са скъпи и че на Корфу няма сладкар, който да е в състояние да ги направи, и химик, който би могъл да открие съставните им части. Преди всичко не поднасях никому от съдържанието на моята кварцова кутия и госпожа Ф. забеляза това. Положително не считах моите захарни перли за някаква любовна магия и бях далеч от мисълта, че те можеха да станат по-вкусни чрез косите, но вследствие на любовно суеверие ги ценях и мисълта, че поглъщам няколко малки частици от обожаваното същество, беше за мен наслада.
Госпожа Ф. твърдеше навсякъде, че моите бонбончета били всеобщо лекарство. Но понеже беше забелязала, че аз предлагах на други хора захарни перли само от кутията от костенурка, а сам ядях такива единствено от кварцовата кутия, тя ме попита за причината. Без да съобразя, аз й отговорих, че в тези, които аз ядях, има нещо, което ме кара да ги предпочитам.
— Не вярвам нито дума. Те значи са различни от тези, които аз ям?
— Съвсем същите са, само че в моите се намира една съставна част, която ме принуждава да ви обичам.
— Кажете ми каква е тази съставна част?
— Това е тайна, която не мога да ви открия.
— Тогава няма да ям повече вашите захарни перли.
При тия думи тя стана, изпразни нейната бонбониера и я напълни с шоколадени бонбончета. От този час и през следващите дни тя се държеше пренебрежително и избягваше всеки повод да остане сама с мен. Това ме обезпокои. Аз се натъжих, но не можех да се реша да кажа, че ям косите й.
Четири или пет дни след това тя ме попита защо съм толкова тъжен.
— Защото не ядете вече от моите бонбони.
— От вас зависи да запазите тайната си, а от мен, да ям каквото искам.
— Така ми се пада, задето аз направих признание!
При тези думи отворих кварцовата кутия и изсипах цялото й съдържание в устата си.
— Още два пъти — извиквам аз — и ще умра от моята любовна лудост. Тогава ще си отмъстите за моето въздържание. Сбогом, уважаема госпожо.