Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Пробудени от този глас, ярко осветените планини отново замряха в пълна тишина. Стотици Безсмъртни застинаха на местата си, прикрили очи и паднали на земята. Бренсис изумено гледаше покрай Амара, устата му се отваряше и затваряше, като на извадена от водата риба.
Рицарят, който държеше Бърнард, се отдръпна, когато видя реакцията на Бренсис, и граф Калдерон бавно седна, лицето му беше побеляло от болка, а рамото стоеше под странен ъгъл спрямо тялото.
Той размени погледи с Амара, но никой от тях не проговори — не искаха да привлекат вниманието на врага.
Това беше странно — разсъждаваше измъчената Амара, седнала на скалистия склон на планината, — като брой враговете ги превъзхождаха стотици пъти и въпреки това в този безкраен момент никой не помръдваше и никой не говореше.
И тогава Бренсис издаде звук, нещо средно между вик и стон и закрещя, а гласът му постепенно премина във фалцет:
— Напред! Атака! Убийте ги всички!
Безкрайният момент свърши.
Стотици Безсмъртни нададоха яростни викове и стоманата изсъска в смъртоносен хор, когато те извадиха мечове.
Те се втурнаха напред, звукът на ботушите им наподобяваше гръмотевици.
Амара се оказа до Бърнард, невъоръжена и твърде уморена, за да се издигне във въздуха. Когато Безсмъртните тръгнаха към тях, тя почувства как ръката на Бърнард напипва ръката й и веднага сплете пръсти с неговите, след което го стисна здраво.
Двамата едновременно обърнаха гръб на атакуващите Безсмъртни и чак тогава Амара с крайчеца на окото си видя Първия лорд да вдига ръка и да произнася още една дума, която идваше от самите дълбини на планината под тях.
— Не.
Изведнъж се раздаде шум, по-нисък от виковете на атакуващите Безсмъртни, по-остър от тътена на ботушите им. Това беше серия от резки звуци, донякъде напомнящи звука на трион, режещ дърво.
Амара измести погледа си и видя как всеки Безсмъртен, всички Безсмъртни до един по склона на планината изведнъж трепнаха. Шиите им рязко се обърнаха към източника на странния звук, счупвайки прешлените.
А после те паднаха мъртви.
Всички до един.
Преди секунда армия с големина две или три кохорти жадуваше кръвта им. Секунда по-късно Безсмъртните лежаха на земята, потрепваха и умираха, странните метални яки сега бяха огънати и набръчкани, деформирани толкова рязко и неочаквано, че бяха счупили вратовете на мъжете, които ги носеха.
Амара се обърна и погледна.
Гай Секстус беше увиснал на около десет фута над склона на планината, поддържан от въздушен поток, който толкова стабилно контролираше, че едва ли щеше да размърда и едно камъче под него.
Той беше залят от златистооранжевия пламък на есенния залез, който превръщаше сребристобялата му коса в бронз. Признаците на пренапрежение и старост, появили се по време на пътуването, бяха изчезнали.
В дясната си ръка държеше огнен меч, а над челото му ослепително светеше диадема от пламък. Очите му бяха ярки, погледът — суров, а лицето изглеждаше като изсечено от гранит и излъчваше такова усещане за величие и сила, че Амара веднага склони глава, притискайки ръка към гърдите си пред пулсиращото сърце.
Амара чу как зад нея Бренсис изхлипа ужасено. А после чу неравното стържене на меча му, когато треперещата му ръка го издърпа от ножницата.
— Момче — каза Гай, тонът му беше мек, дори състрадателен, — имаш избор. Можеш да застанеш до баща си срещу мен. Или можеш да избереш живота.
Бренсис издаде няколко кратки, задъхани звука. После каза:
— Аз не се страхувам от теб.
— Разбира се, че се страхуваш — каза Гай, — и ненапразно.
И с тези думи ослепителна светкавица падна от безоблачното нощно небе, като издълба в твърдата скала яма с големина на гроб на не повече от пет ярда от краката на Бренсис.
— Давам ти последна възможност да живееш — каза Гай и в гласа му вече нямаше нищо меко. — Избирай.
Бренсис отново изхлипа и мечът му звънна, когато падна върху каменистата почва. Той се обърна и побягна, а звукът на ботушите му, плъзгащи се и удрящи по склона на планината, затихна в далечината.
Амара бавно се изправи и после помогна на Бърнард да стане.
— Е — каза тихо Гай, — това е утешително — с тези думи и без никакви церемонии той падна на земята. Светлината, пламтяща около него — както и светлината на магическата лампа на планината — изчезна в същия момент.