Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
Ерик не изглеждаше толкова доволен от тези думи.
Преди половин час баща му беше един смазан човек. Сега сякаш отново връщаше старата си осанка. — Ще открием, веднага щом започнем да задаваме директни въпроси.
Карла добави:
— Отивам да видя Фрида.
Майка й я попита:
— Не трябва ли да ходиш на работа?
— Днес съм следобедна смяна.
Карла се обади на Фрида, каза й, че и Курт е починал и че идва да говори с нея за това. Надяна палтото, шапката и ръкавиците и изкара велосипеда навън. Караше бързо и пътят до вилата на франк в Шьонеберг й отне само четвърт час. Икономът я въведе и й каза, че семейството е все още в трапезарията. Още щом влезе, Лудвиг Франк, бащата на Фрида, изрева към нея:
— Какво ти казаха в Дома за деца във Ванзее?
Карла не харесваше особено Лудвиг — беше грубиян, с десни убеждения, и бе подкрепял нацистите в ранните им дни. Може би беше променил възгледите си — към момента много хора от деловите среди бяха стигнали дотам — но те показваха много малко от смирението, което трябваше да произлиза от огромната им грешка. Тя не му отговори веднага. Седна на масата и изгледа семейството — Лудвиг, Моника, Вернер, Фрида и иконома, който се спотайваше. Събираше мислите си. — Хайде, момиче, отговори ми! — настоя той. В ръката си държеше писмо, което много приличаше на полученото от Ада, и го размахваше яростно. Моника постави ръката си, за да успокои своя съпруг.
— Спокойно, Луди.
— Искам да знам! — отговори той.
Карла погледна розовото му лице и малките черни мустачки. Видя, че агонизира от скръб. При други обстоятелства щеше да откаже да говори с толкова груб човек; той обаче имаше извинение за ужасното си държане и тя реши да не му обръща внимание: — Директорът, професор Вилрих, ни каза, че имало някакво ново лечение за деца с увреждания като на Курт. — Същото каза и на нас — потвърди Лудвиг. — Какво лечение? — Зададох му този въпрос. Отвърна ми, че нямало да мога да разбера. Настоях, и той ми заяви, че включвало лекарства, но не ми даде никаква допълнителна информация. Мога ли да погледна писмото Ви, господин Франк? Изражението на Лудвиг говореше, че той трябва да задава въпросите, но подаде писмото на Карла. Беше съвсем същото като на Ада и Карла изпита странното чувство, че машинописката е направила няколко от тях и просто е сменила имената.
Господин Франк попита:
— Как може две момчета да умрат от апендицит по едно и също време? Това не е заразно заболяване.
Карла продължи:
— Курт със сигурност не е умрял от апендицит, тъй като нямаше апендикс. Бяха му го махнали преди две години.
— Ясно — изкоментира Лудвиг. — Стига приказки.
Той дръпна писмото от ръцете на Карла.
— Отивам да си поговоря с някого от правителството за това — и излезе.
Моника го последва; същото направи и икономът.
Карла отиде при Фрида и взе ръката й.
— Толкова ми е мъчно — каза тя.
— Благодаря ти — прошепна Фрида.
Тогава Карла отиде при Вернер. Той стана и я прегърна. Тя усети на челото й да пада сълза. Изцяло я обзе неописуемо и много силно чувство. Сърцето й бе изпълнено с мъка, но тя тръпнеше от допира на тялото му до нейното и от нежното докосване на ръцете му. След един дълъг миг Вернер направи крачка назад и произнесе ядосано: — Баща ми звънна два пъти в болницата. Втория път му казаха, че не разполагали с повече информация и му затвориха. Но аз ще разбера какво е станало с брат ми и мен няма да ме пренебрегнат.
Фрида се включи:
— Разбирането няма да го върне обратно.
— Все пак искам да знам. Ако трябва, ще отида до Акелберг.
Карла проговори:
— Питам се дали в Берлин има някой, който би могъл да ни помогне. — Ще трябва да е някой от правителството — уточни Вернер. Фрида добави:
— Бащата на Хайнрих е в правителството.
Вернер щракна с пръсти.
Това е точният човек. Беше от партията на Центъра, но сега е нацист и заема някакво важно място във Външното министерство.
Карл а попита:
— Хайнрих ще ни отведе ли, за да се видим с него?
— Ще го направи, ако Фрида го помоли — обясни Вернер. — Хайнрих ще направи всичко за Фрида. На Карла това й звучеше вероятно. Хайнрих винаги е бил много отдаден на всичко, с което се захващаше.
— Ще му звънна сега — каза Фрида.
Тя отиде в антрето, а Карла и Вернер седнаха един до друг. Той я обгърна с ръка, а тя облегна глава на рамото му.
Не знаеше дали проявите на привързаност са страничен ефект на трагедията, или нещо повече.