Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Зимата на света [bg]
Зимата на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зимата на света [bg]

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 177 178 179 180 181 182 183 184 185 ... 384
Перейти на страницу:

Ерик не изглеждаше толкова доволен от тези думи.

Преди половин час баща му беше един смазан човек. Сега сякаш отново връщаше старата си осанка. — Ще открием, веднага щом започнем да задаваме директни въпроси.

Карла добави:

— Отивам да видя Фрида.

Майка й я попита:

— Не трябва ли да ходиш на работа?

— Днес съм следобедна смяна.

Карла се обади на Фрида, каза й, че и Курт е починал и че идва да говори с нея за това. Надяна палтото, шапката и ръкавиците и изкара велосипеда навън. Караше бързо и пътят до вилата на франк в Шьонеберг й отне само четвърт час. Икономът я въведе и й каза, че семейството е все още в трапезарията. Още щом влезе, Лудвиг Франк, бащата на Фрида, изрева към нея:

— Какво ти казаха в Дома за деца във Ванзее?

Карла не харесваше особено Лудвиг — беше грубиян, с десни убеждения, и бе подкрепял нацистите в ранните им дни. Може би беше променил възгледите си — към момента много хора от деловите среди бяха стигнали дотам — но те показваха много малко от смирението, което трябваше да произлиза от огромната им грешка. Тя не му отговори веднага. Седна на масата и изгледа семейството — Лудвиг, Моника, Вернер, Фрида и иконома, който се спотайваше. Събираше мислите си. — Хайде, момиче, отговори ми! — настоя той. В ръката си държеше писмо, което много приличаше на полученото от Ада, и го размахваше яростно. Моника постави ръката си, за да успокои своя съпруг.

— Спокойно, Луди.

— Искам да знам! — отговори той.

Карла погледна розовото му лице и малките черни мустачки. Видя, че агонизира от скръб. При други обстоятелства щеше да откаже да говори с толкова груб човек; той обаче имаше извинение за ужасното си държане и тя реши да не му обръща внимание: — Директорът, професор Вилрих, ни каза, че имало някакво ново лечение за деца с увреждания като на Курт. — Същото каза и на нас — потвърди Лудвиг. — Какво лечение? — Зададох му този въпрос. Отвърна ми, че нямало да мога да разбера. Настоях, и той ми заяви, че включвало лекарства, но не ми даде никаква допълнителна информация. Мога ли да погледна писмото Ви, господин Франк? Изражението на Лудвиг говореше, че той трябва да задава въпросите, но подаде писмото на Карла. Беше съвсем същото като на Ада и Карла изпита странното чувство, че машинописката е направила няколко от тях и просто е сменила имената.

Господин Франк попита:

— Как може две момчета да умрат от апендицит по едно и също време? Това не е заразно заболяване.

Карла продължи:

— Курт със сигурност не е умрял от апендицит, тъй като нямаше апендикс. Бяха му го махнали преди две години.

— Ясно — изкоментира Лудвиг. — Стига приказки.

Той дръпна писмото от ръцете на Карла.

— Отивам да си поговоря с някого от правителството за това — и излезе.

Моника го последва; същото направи и икономът.

Карла отиде при Фрида и взе ръката й.

— Толкова ми е мъчно — каза тя.

— Благодаря ти — прошепна Фрида.

Тогава Карла отиде при Вернер. Той стана и я прегърна. Тя усети на челото й да пада сълза. Изцяло я обзе неописуемо и много силно чувство. Сърцето й бе изпълнено с мъка, но тя тръпнеше от допира на тялото му до нейното и от нежното докосване на ръцете му. След един дълъг миг Вернер направи крачка назад и произнесе ядосано: — Баща ми звънна два пъти в болницата. Втория път му казаха, че не разполагали с повече информация и му затвориха. Но аз ще разбера какво е станало с брат ми и мен няма да ме пренебрегнат.

Фрида се включи:

— Разбирането няма да го върне обратно.

— Все пак искам да знам. Ако трябва, ще отида до Акелберг.

Карла проговори:

— Питам се дали в Берлин има някой, който би могъл да ни помогне. — Ще трябва да е някой от правителството — уточни Вернер. Фрида добави:

— Бащата на Хайнрих е в правителството.

Вернер щракна с пръсти.

Това е точният човек. Беше от партията на Центъра, но сега е нацист и заема някакво важно място във Външното министерство.

Карл а попита:

— Хайнрих ще ни отведе ли, за да се видим с него?

— Ще го направи, ако Фрида го помоли — обясни Вернер. — Хайнрих ще направи всичко за Фрида. На Карла това й звучеше вероятно. Хайнрих винаги е бил много отдаден на всичко, с което се захващаше.

— Ще му звънна сега — каза Фрида.

Тя отиде в антрето, а Карла и Вернер седнаха един до друг. Той я обгърна с ръка, а тя облегна глава на рамото му.

Не знаеше дали проявите на привързаност са страничен ефект на трагедията, или нещо повече.

1 ... 177 178 179 180 181 182 183 184 185 ... 384
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)