Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
— Карла фон Улрих.
Чу се гласът на Фрида:
— О, Карла, малкият ми брат е мъртъв!
— Какво? — Карла не можеше да повярва. — Фрида, толкова съжалявам! Къде е станало това?
— В онази болница — Фрида плачеше.
Карла си спомни как Вернер й обяснява, че Аксел е бил изпратен в същата болница в Акелберг, в която и Курт.
— Как е починал?
— Апендицит.
— Това е ужасно.
Карла бе тъжна заради приятелката си, но също тъй и подозрителна. Изпитала беше лошо предчувствие, когато преди месец професор Вилрих им разказваше за новото лечение на Курт. Дали не е било по-експериментално, отколкото бе съобщил? Можеше ли всъщност да е било опасно?
— Знаеш ли нещо повече?
— Получихме кратко писмо. Баща ми е разярен.
Обади се в болницата, но не можа да говори с някого от началниците.
— Ще намина към вас. Ще съм там след няколко минути.
— Благодаря ти.
Карла окачи слушалката и отиде в кухнята.
— Аксел Франк е починал в болницата в Акелберг — съобщи тя.
Баща й Валтер преглеждаше сутрешната им поща.
— О! — изрече той. — Горката Моника.
Карла си спомни, че според семейното предание майката на Аксел, Моника Франк, някога е била влюбена във Валтер. Загрижеността на лицето му беше толкова сериозна, че дъщеря му се запита дали пък все още не изпитва слабост към Моника, въпреки любовта си към Мод. Любовта наистина беше нещо сложно. Майката на Карла, понастоящем най-добрата приятелка на Моника, добави:
— Сигурно е смазана.
Валтер отново погледна към кореспонденцията и изненадано каза:
— Има и писмо за Ада.
Стаята утихна.
Карла гледаше белия плик, който Ада взе от баща й.
Ада не получаваше много писма.
Ерик си беше вкъщи — последният ден от кратката му отпуска — тъй че четирима души гледаха, докато Ада отваряше плика. Карла затаи дъх. Ада извади писмо, напечатано на машина върху хартия с емблема. Тя бързо прочете съобщението, пое дъх и изпищя.
— Не! — промълви Карла. — Не може да бъде!
Мод подскочи и прегърна Ада.
Валтер взе писмото от ръцете й и го прочете.
— О, мила моя, толкова е тъжно — каза той. — Горкичкият малък Курт.
И остави хартията на масата.
Ада заплака.
— Мъничкото ми момченце, милото ми мъничко момченце, умрял е без майка си — не мога да го понеса!
Карла сдържаше сълзите си. Усещаше се смаяна.
— Аксел и Курт? — произнесе тя. — По едно и също време? Взе писмото. Беше напечатано с името на болницата и адреса й в Акелберг. Там пишеше следното:
(цитат)
„Скъпа госпожо Хемпел,
С прискърбие Ви съобщавам за смъртта на сина Ви Валтер Хемпел, на осем години. Той почина на 4 април в тази болница като следствие от спукан апендикс. За него бе направено всичко възможно, но нямаше резултат. Моля Ви да приемете най-дълбоките ми съболезнования.“
Беше подписано от главния лекар.
Карла вдигна поглед. Майка й седеше до Ада, прегръщаше я с една ръка и държеше ръката й, докато жената плачеше. Карла страдаше, но беше по-бдителна от Ада. Тя заговори на баща си с разтреперан глас:
— Нещо не е наред.
— Какво те кара да го кажеш?
— Виж отново — тя му подаде писмото. — Апендицит.
— Какво е значението на това?
— Апендиксът на Курт беше отстранен.
— Спомних си — съгласи се баща й. — Направиха му спешна операция точно след шестия му рожден ден. Мъката на Карла бе примесена с гневно подозрение. Нима бяха убили Курт при някой опасен експеримент, който болницата се опитваше да прикрие?
— Защо ли биха излъгали? — попита тя.
Ерик удари с юмрук по масата.
— Защо каза, че е лъжа? — извика той. — Защо винаги обвиняваш властите? Това е очевидна грешка! Някоя машинописка е направила печатна грешка!
Карла не бе толкова уверена.
— Машинописка, която работи в някоя болница, вероятно ще знае какво е апендикс.
Ерик продължи яростно:
— Готова си да се възползваш дори от тази лична трагедия, за да нападнеш хората във властта!
— Тихо, вие двамата — прекъсна ги баща им.
Те го погледнаха. В гласа му се усещаше нов тон.
— Ерик може и да е прав — започна той. — Ако е така, от болницата с голяма готовност ще отговарят на въпроси и ще съобщят повече подробности за смъртта на Курт и Аксел.
— Ще съобщят, разбира се — отговори Ерик.
Валтер продължи:
— Ако Карла е права, те ще опитват да пречат на разследванията, да укриват информация и да сплашват родителите на мъртвите деца, като им внушават, че въпросите им са някак си незаконни.