Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Зимата на света [bg]
Зимата на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зимата на света [bg]

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 176 177 178 179 180 181 182 183 184 ... 384
Перейти на страницу:

— Карла фон Улрих.

Чу се гласът на Фрида:

— О, Карла, малкият ми брат е мъртъв!

— Какво? — Карла не можеше да повярва. — Фрида, толкова съжалявам! Къде е станало това?

— В онази болница — Фрида плачеше.

Карла си спомни как Вернер й обяснява, че Аксел е бил изпратен в същата болница в Акелберг, в която и Курт.

— Как е починал?

— Апендицит.

— Това е ужасно.

Карла бе тъжна заради приятелката си, но също тъй и подозрителна. Изпитала беше лошо предчувствие, когато преди месец професор Вилрих им разказваше за новото лечение на Курт. Дали не е било по-експериментално, отколкото бе съобщил? Можеше ли всъщност да е било опасно?

— Знаеш ли нещо повече?

— Получихме кратко писмо. Баща ми е разярен.

Обади се в болницата, но не можа да говори с някого от началниците.

— Ще намина към вас. Ще съм там след няколко минути.

— Благодаря ти.

Карла окачи слушалката и отиде в кухнята.

— Аксел Франк е починал в болницата в Акелберг — съобщи тя.

Баща й Валтер преглеждаше сутрешната им поща.

— О! — изрече той. — Горката Моника.

Карла си спомни, че според семейното предание майката на Аксел, Моника Франк, някога е била влюбена във Валтер. Загрижеността на лицето му беше толкова сериозна, че дъщеря му се запита дали пък все още не изпитва слабост към Моника, въпреки любовта си към Мод. Любовта наистина беше нещо сложно. Майката на Карла, понастоящем най-добрата приятелка на Моника, добави:

— Сигурно е смазана.

Валтер отново погледна към кореспонденцията и изненадано каза:

— Има и писмо за Ада.

Стаята утихна.

Карла гледаше белия плик, който Ада взе от баща й.

Ада не получаваше много писма.

Ерик си беше вкъщи — последният ден от кратката му отпуска — тъй че четирима души гледаха, докато Ада отваряше плика. Карла затаи дъх. Ада извади писмо, напечатано на машина върху хартия с емблема. Тя бързо прочете съобщението, пое дъх и изпищя.

— Не! — промълви Карла. — Не може да бъде!

Мод подскочи и прегърна Ада.

Валтер взе писмото от ръцете й и го прочете.

— О, мила моя, толкова е тъжно — каза той. — Горкичкият малък Курт.

И остави хартията на масата.

Ада заплака.

— Мъничкото ми момченце, милото ми мъничко момченце, умрял е без майка си — не мога да го понеса!

Карла сдържаше сълзите си. Усещаше се смаяна.

— Аксел и Курт? — произнесе тя. — По едно и също време? Взе писмото. Беше напечатано с името на болницата и адреса й в Акелберг. Там пишеше следното:

(цитат)

„Скъпа госпожо Хемпел,

С прискърбие Ви съобщавам за смъртта на сина Ви Валтер Хемпел, на осем години. Той почина на 4 април в тази болница като следствие от спукан апендикс. За него бе направено всичко възможно, но нямаше резултат. Моля Ви да приемете най-дълбоките ми съболезнования.“

Беше подписано от главния лекар.

Карла вдигна поглед. Майка й седеше до Ада, прегръщаше я с една ръка и държеше ръката й, докато жената плачеше. Карла страдаше, но беше по-бдителна от Ада. Тя заговори на баща си с разтреперан глас:

— Нещо не е наред.

— Какво те кара да го кажеш?

— Виж отново — тя му подаде писмото. — Апендицит.

— Какво е значението на това?

— Апендиксът на Курт беше отстранен.

— Спомних си — съгласи се баща й. — Направиха му спешна операция точно след шестия му рожден ден. Мъката на Карла бе примесена с гневно подозрение. Нима бяха убили Курт при някой опасен експеримент, който болницата се опитваше да прикрие?

— Защо ли биха излъгали? — попита тя.

Ерик удари с юмрук по масата.

— Защо каза, че е лъжа? — извика той. — Защо винаги обвиняваш властите? Това е очевидна грешка! Някоя машинописка е направила печатна грешка!

Карла не бе толкова уверена.

— Машинописка, която работи в някоя болница, вероятно ще знае какво е апендикс.

Ерик продължи яростно:

— Готова си да се възползваш дори от тази лична трагедия, за да нападнеш хората във властта!

— Тихо, вие двамата — прекъсна ги баща им.

Те го погледнаха. В гласа му се усещаше нов тон.

— Ерик може и да е прав — започна той. — Ако е така, от болницата с голяма готовност ще отговарят на въпроси и ще съобщят повече подробности за смъртта на Курт и Аксел.

— Ще съобщят, разбира се — отговори Ерик.

Валтер продължи:

— Ако Карла е права, те ще опитват да пречат на разследванията, да укриват информация и да сплашват родителите на мъртвите деца, като им внушават, че въпросите им са някак си незаконни.

1 ... 176 177 178 179 180 181 182 183 184 ... 384
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)