Черното копие и сянката на Властелина [bg]

Така у Олмер се озовал първият Пръстен. Надали този човек е разбирал по онова време, какво именно е намерил. Вероятно го е помислил за чуден талисман, защото животът му рязко се подобрил. Олмер и без това е притежавал големи способности и бързо обединил около себе си целия волен и смел народ на Прирунието. И едновременно намереният Пръстен започнал да го подтиква към търсене и на останалите. Но едва Олмер вдигнал първия от Мъртвешките Пръстени, Везните на Света трепнали. На тъмната чаша, която е тъмна според ваша гледна точка, паднал нов товар. Страшен товар...

Доста бързо Олмер се усетил, че намереното от него черно изтъркано телче е доста необикновено нещо и започнал да се допитва, да разучава какво е това нещо и откъде се е взело. Но после намерил второто и самият той усетил как нараснала силата му. По-нататък било просто. Могъщ и властолюбив ум получил най-желаното средство за въплъщение на бляновете си. Олмер отдавна бълнувал за собствено кралство, бил воден не само това. Той започнал да вдига съседните племена, съблазнявайки ги с борба срещу елфите, играейки върху вечния страх от Смъртта, отдавана и незабравимо владеещ По-малките Деца на Илуватар. Но за него тона не били празни думи, произнасяни заради лъжата. Той свято вярва в това, което произнася и затова е особено опасен за всички, които мислят по друг начин. Хората чувстват неговата искреност и с още по-голямо желание вървят след него. Пръстените само са усилили неговите вродени способности и Олмер задълго станал за привържениците си могъщ, надарен с късмет и неустрашим Господар, който получава нови и нови сили, който намира път към човешките сърца не със заплаха и лъжа, а със смелост и разбирано, Дълго, много дълго разрушителната работа на Пръстените протичала незабележимо. Видимо влиянието им започнало да се проявява съвсем неотдавна.

Минавали годините, специално изпращаните във всички посоки отряди намирали, без да знаят какво именно търсят, нови Пръстени. У носещият ги възникнал таен канал за връзка с Окования, със самия Мелкор, чието тяло – каквото и да е то – е затворено, но духът му в свободен. Окования започнал тайно да подтиква Олмер към по-решителни стъпки, но в случая се срещнали два остри камъка, които, както се казва, брашно не мелят. Духът на Окования е слаб, а Господаря е тъй свободолюбив по нрав, че се съпротивлява на всеки външен натиск, Олмер продължавал да действа по собствена преценка.