Черното копие и сянката на Властелина [bg]

- Защо?! – порази се хобита.

- Защото именно в Дол-Гулдур дълги векове гнездяха Назгулите докато стопанинът им Саурон бе превъплътен. Дол-Гулдур е въплъщението за свобода на Улаири, там са частиците от Силата им. Преобразени от Огъня от Дълбините, те могат да се съединят в нова същност. Нещо по-силно от знанието ще накара Олмер да отиде там. Но кога ще иде там никой не знае. Бихте могли да опитате да го пресрещнете до Блатния замък.

- Велики, но защо ти, всесилният, всезнаещият, непобедимият – защо не напуснеш тази пещера, за да ни помогнеш?!

Фолко разбираше, че е безсмислено да казва това, но думите се откъснаха от езика му пряко волята му. Толкова отчаяно желаеше да дойде някой Могъщ и да премахне този Господар, да ги избави от тежкия товар. Досега всички отказваха, но оставаше надеждата, че някога ще срещнат по-силен. Сега тази надежда изчезна – по-силен от Великия Орлангур в Средната земя нямаше. Оставаше, разбира се, слабо упование на ентите и на Том Бомбадил, който живее в Старата гора...

Очите на Дракона бавно се притвориха.

- Да ви помогна? – като ехо се отзова -той, – Нима не помагам?

- Но това не е достатъчно! – горещо възкликна Фолко, забравяйки за почтителност и не обръщайки внимание на предупредителното стисване на ръката на принца. – Нали само едното ти появяване, Велики, е способно да възстанови мира и спокойствието! Инак, самият ти го каза, заплашва ни опустошителна война, стотици хиляди ще загинат, колко градове ще бъдат изгорени, кръв ще се пролее, смърт ще вилнее, мъка ще залива всички земи от море до море! За какво е всичко това, щом може да бъде спестено, избегнато...

- Предлагаш ми да стана всеобщ надзирател и да лиша хората от най-великия дар на Единствения – свобода на волята?

- Недей изопачава смисъла на думите ми! – гняв помрачи ума на Фолко. – Защо да не предотвратиш тази война?

- Та с какво е по-добра тя от онези, които бяха преди нея или които ще я последват? Веднъж ако се намеся, не ще мога да спра! Разбери, хобите, хората са свободни и няма такава сила, която да им посочва, как да се постъпят. Далеч сме още, много далеч от такива времена, когато войните ще изчезнат. Противоречията между силните засега се решават единствено с груба въоръжена сила. Ако не бе Олмер – би се появил някой друг. Случайност е, че именно у него са попаднали Мъртвешките Пръстени, но дори действително да бяха изчезнали безследно, няма и не може да има у хората примирение със смъртната си участ. Дълбоко, много дълбоко е заровил Единственият онзи неизкопваем корен на враждата между смъртните и Първородните. Тежка е раздялата с прекрасния Свят, тежка и изтощителна е безсилната старост, болестите, гладът – те всички вървят по петите на рода човешки. А редом – прекрасните и вечни Първородни Елфи! За какво, за какви велики заслуги им е дарувано безсмъртие? Вече кое поред столетие този парещ въпрос мъчи хората. И докато не бъде победена Смъртта, дотогава ще се появяват отчаяни глави, които ще пожелаят да отмъстят на По-големите Деца на Единствения или поне на съюзниците им. Това е първото.