Черното копие и сянката на Властелина [bg]

Когато Всемогъщата Съдба реши участта на Пръстена на Всевластието и той заедно със съществото на име Ам-Гъл се строполи в огнените дълбини на Ородруин, дойде часът и на останалите Девет, напълно подчинени на Единствения и зависещи от него. Силата на Саурон се разпадаше, той губеше въплъщението си, напускайки нашия Свят и отивай си до време в Нищото. И Улаири не можеха да не. последват господаря си. Аз си спомням – потрепнаха най-дълбоките от най-дълбоките кости на земята, когато Аленият пламък, Огънят на Дълбините, запален още от самия Мелкор, прие в себе си Великия Пръстен на Всевластието. Изначалната същност на Деветте Мъртвешки пръстена неумолимо ги влечеше след Главния и тогава се случи най-страшното. Защото лишили се от поддържащата битието им сила на Саурон, Носителите на Пръстените в последните си мигове отново получиха способността да възприемат и да чувстват като хора, спомниха си човешкото си минало и видяха непредставимите за разума ни бездни на възмездието, в които им предстоеше да пропаднат. Такава бе наложената от Вседържителя по молба на Манве Сулимо разплата. Помня виковете им – в тях имаше неизразим с думи ужас. А след това разбушувалият се пламък ги прие, което беше видяно от мнозина, в това число и онези двамата дребосъци от далечната страна на Залеза, които успяха да донесат Главния пръстен до Ородруин.

Ала понякога в нашия Свят стават неща, които преобръщат всички замисли на Силите на Запада, много обичащи спокойствието и смятащи, че са в състояние да предвидят всичко. Аленият пламък не унищожи Носителите. Сплавта от несъединими същности, както вече казах, съединението на Първородните сили и човешката воля се оказа трудно дори за него. Бушуващите недра се взривиха в невиждан огнен спазъм и осемте Улаири бяха изхвърлени обратно в Света от силата на този небивал взрив. Те загинаха, но огънят само облиза скелетите им, само частично унищожи Пръстените. Като блестящи болиди преминаха те по небето и рухнаха на земята, подобно на слизащият от време на време от високите сфери Небесен огън. Така се запечатиха те в паметта на онези, които видяха местата на падането им. Пръстените се завърнаха в Света. Свободни, предоставени сами на себе си. Вече не бяха златни, почерняха и се овъглиха, сякаш изработени не от метал, а от дървени парчета. Но оцеляха! Останаха да лежат, очаквайки онази ръка, която ще дръзне да ги вдигне. Силите на Запада забравиха за тях, решили, че всички творения на Саурон са напълно унищожени, ала не бе така. Самите Пръстени, за втори път попаднали в първородното огнище, силно се промениха. Първа загина, изгаряйки и разсипвайки се в прах, тъкмо вложената в тях от ръцете на Саурон първоначална частица Мрак, която беше родствена на Аления огън, на него се бяха топили тези незрими съставки, известни на малцина, добавени после от господаря на Мордор в тънките златни обръчи. Привнесеното в Пръстените от хората се оказа, както си знаех, далеч по-жилаво. Не го отмина частично разрушение, но оцеля много повече от първоначалното. Това обстоятелство обяснява, защо Господарят досега не се е превърнал в подобие на Деветимата.