Драконите на сломеното слънце [bg]

— Като държа медальона в ръка, произнасям първия стих, обръщайки предната част на устройството към мен. — Той изрецитира първия стих от заклинанието: — „Твойто време си е твое.“ — Завъртя предната пластина на устройството точно според инструкциите. — После, по време на втория стих, премествам предната част отдясно наляво. — Той го направи и изрецитира втория стих: — „Макар да си го изоставил.“ При третия стих задната част пада надолу и се разделя на две сфери, свързани със съединяващи лостчета. „Въртящи се безспир.“

Палин отново завъртя устройството и се усмихна, когато то реагира точно както очакваше. Вече не държеше в ръцете си предишната яйцевидна играчка, а нещо, което силно наподобяваше скиптър.

— При четвъртия стих завъртам горната част по посока на часовниковата стрелка… за да изпадне веригата. — Той произнесе четвъртия стих: — „Просторите му виждаш.“

Както беше предвидил Тас, веригата наистина изпадна. От вълнение и въодушевление сърцето на магьосника заби по-бързо. Заклинанието работеше.

— Петият стих ме подканя да се уверя, че веригата не е блокирала в механизма. Както е обяснено в шестия, хващам устройството за всяка от двете сфери и завъртам напред, докато рецитирам седмия. Веригата се самонавива около корпуса. Издигам устройството над главата си, произнасям заклинанието докрай и извиквам в съзнанието си ясна картина на мястото и времето, по което искам да бъда там.

Палин дълбоко си пое дъх. Като манипулираше устройството според инструкциите, той произнесе и останалата част:

— „Не пречи на вечния им ход. Дръж здраво началото и края. Един към друг ги огъни. И онова, което е свободно, ще осигуриш. И нека твоята съдба се сбъдне.“

Той издигна устройството над главата си и извика в съзнанието си картина от Войната на Хаоса, онази част от нея, в която сам беше взел участие. Заедно с Тасълхоф.

Затвори очи и се фокусира върху картината, отдаде се на магията, капитулира пред изкушенията на добре познатата си любовница. И доказателството, че му е останала вярна, беше там.

Подът на кухнята се разтегли и се издигна въртеливо във въздуха. Таванът се плъзна под него, чиниите по полиците се стопиха и стекоха по стените, стените се сляха с пода и тавана, а всичко това бавно се завъртя, оформяйки чудовищна спирала. Спиралата всмука в себе си и къщата, и дърветата, и тревите, докато всичко, заедно със синьото небе, все по-бързо и по-бързо започваше да се завихря около Палин.