![Мозайка от убийства [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/7/4/mozajka-ot-ubijstva-bg-download.jpg)
Мозайка от убийства [bg]
- Автор: Горовиц Энтони
- Серия: Сюзан Райланд #1
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-216-7
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мозайка от убийства [bg]». Краткое содержание книги:
„Бутилка вино. Голям пакет тортила чипс и бурканче пикантен сос. За гарнитура: пакет цигари (знам, знам). Дъжд, който барабани по прозорците. И една нова книга. Има ли нещо по-хубаво?“
„С елегантните и шеговити предизвикателства на сюжета си „Мозайка от убийства“ е идеалната интелектуална мистерия за познавачи.“ Тайм Мегъзин
„Класическа „уютна“ криминална мистерия в модерна рамка, изобретателно изградена като огледален лабиринт.“ Уол Стрийт Джърнъл
Освен това обаче писмото е трябвало да бъде доставено. Писмото, което Алан наистина ти е написал — онова, в което се извинява за вечерята, и което си получил предишния ден — е било доставено на ръка. На теб ти е трябвало писмо, което да изглежда така, сякаш е изпратено по пощата от Ипсуич. Отговорът на тази загадка е лесен. Ти си намерил някой стар плик — предполагам, отново изпратен от Алан, в някакъв момент от миналото — и си сложил фалшифицираното прощално писмо в него. Предположил си, че никой няма да разглежда подробно плика. Писмото е било по-важно. Но по една случайност, аз все пак забелязах две неща. Пликът беше разкъсан. Предполагам, че нарочно си скъсал хартията с пощенското клеймо, за да не се чете датата. Но имаше и нещо още по-забележително. Писмото беше написано на ръка, но пликът беше напечатан. Това беше огледално отражение на нещо, случило се в „Мозайка от убийства“ — и естествено, точно затова ми направи впечатление.
И така, да преминем към същината. Ти си използвал част от едно писмо, написано от Атикус Тип — но за съжаление, за да сработи твоят план, неговото писмо е трябвало да остане непрочетено. Ако някой беше събрал две и две, цялата хипотеза за самоубийството щеше да пропадне. Точно затова е трябвало да изчезнат последните глави от романа. Трябва да ти кажа, че останах доста озадачена, когато ти не прояви никакво въодушевление по отношение на идеята ми да отида до Фрамлингам, за да ги открия — но сега знам, че ти не си искал да бъдат намерени. Ти си махнал страниците от ръкописа. Взел си бележниците на Алан. Изтрил си хард диска на компютъра му. Това е означавало, че ще се лишим от деветата книга от поредицата — или ще се наложи да отложим издаването й, докато намерим кой да я довърши вместо него — но за теб това е било цена, която си струва да се плати.
Чарлс леко въздъхна и остави чашата си, която отново беше празна. В стаята се беше възцарила необяснимо спокойна атмосфера. Като че ли двамата обсъждахме коректурите на някой роман — както бяхме правили толкова много пъти. По някаква причина съжалявах, че Бела не беше тук. Не знам защо. Може би в нейно присъствие всичко, което се случваше, щеше да изглежда поне малко по-нормално.
— Имах чувството, че ще разбереш всичко, Сюзан каза той. — Ти си много съобразителна. Винаги съм го знаел. И все пак остава въпросът за мотива! Все още не си ми казала защо съм убил Алан.
— Защото е планирал да сложи край на Атикус Тип. Нали така? Всичко е започнало по време на онази вечеря в клуба над „Айви“. Тогава ти е казал за това. На следващата седмица е имал планирано интервю по радиото със Саймън Мейо, което е щяло да му даде отлична възможност да направи онова, което е щяло да му достави върховно удоволствие, преди да умре; което е било дори по-важно за него от това да види книгата си публикувана. Ти ме излъга, когато ми каза, че е искал да отмени интервюто. Уговорката все още беше записана в бележника му, а от радиостанцията не са знаели, че той има намерение да се откаже. Според мен той е искал да спази уговорката и да даде това интервю. Според мен е бил отчаян.
— Беше болен — каза Чарлс.
— Да, при това в няколко различни смисъла на тази дума — съгласих се аз. — Струва ми се необикновено, че е планирал това от самото начало — още от първия ден, когато е измислил Атикус Тип. Кой писател залага механизъм за самоунищожение в собствените си творби и го гледа как тиктака в продължение на единадесет дълги години? Но по всичко личи, че Алан е направил точно това. Това е и причината последната му книга да носи заглавието „Мозайка от убийства“ — и не е било възможно то да бъде друго. Той е заложил акроним в деветте заглавия. Първите букви от тях изписват една дума.
— „Анаграма“.
— Ти си знаел?
— Алан ми каза.
— Анаграма. Но анаграма на какво? В крайна сметка не ми трябваше толкова много време, за да се сетя. Отговорът не беше в заглавията. Те бяха твърде невинни. Нито в имената на героите. Те са наречени на различни видове птици. Нито в тези на полицаите. Те са заимствани от Агата Кристи или от реални хора, които беше познавал. Джеймс Фрейзър носи името на един актьор. А така оставаше само един герой.