Мозайка от убийства [bg]
- Автор: Горовиц Энтони
- Серия: Сюзан Райланд #1
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-216-7
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мозайка от убийства [bg]». Краткое содержание книги:
„Бутилка вино. Голям пакет тортила чипс и бурканче пикантен сос. За гарнитура: пакет цигари (знам, знам). Дъжд, който барабани по прозорците. И една нова книга. Има ли нещо по-хубаво?“
„С елегантните и шеговити предизвикателства на сюжета си „Мозайка от убийства“ е идеалната интелектуална мистерия за познавачи.“ Тайм Мегъзин
„Класическа „уютна“ криминална мистерия в модерна рамка, изобретателно изградена като огледален лабиринт.“ Уол Стрийт Джърнъл
— Ти винаги си била много подредена, Сюзан.
Ти си инсценирал онзи инцидент с разлятото кафе и си уволнил Джемайма в петък сутринта. Тя е била напълно невинна, но ти вече си планирал да убиеш Алан. Искал си да направиш така, че смъртта му да изглежда като самоубийство, но за да стане така, е трябвало ти да не си чел „Мозайка от убийства“. А в действителност Джемайма ти е дала романа още преди няколко дни. Сигурно е видяла и писмото от Алан. Ти си знаел, че се връщам от Дъблин в петък следобед, така че е било жизненоважно двете с нея да не се срещнем. Било е необходимо аз да остана с впечатлението, че ти ще си бъдеш у дома през почивните дни, за да прочетеш „Мозайка от убийства“. Точно както направих и аз. Това е било твоето алиби. Но за теб е било също толкова важно и да нямаш никакъв мотив за убийството на Алай.
— Ти все още не си ми казала какъв е бил този мотив.
— Ще ти кажа.
Отворих една мастилница на бюрото на Чарлс, за да използвам капачката като пепелник. Усещах как уискито сгрява стомаха ми и ми дава кураж да продължа.
— Алан се е върнал с колата си във Фрамлингъм — или в петък вечерта или в събота сутринта. Сигурно си знаел, че се е разделил с Джеймс, и си предположил, че ще бъде сам у дома си. Отишъл си в неделя сутринта, но когато си пристигнал, с него на покрива е имало някой друг. Това е бил Джон Уайт, неговият съсед. Ти си паркирал колата си зад един храсталак, където да остане незабелязана — видях следите от автомобилни гуми, когато бях там, — за да видиш какво ще стане. Между двамата е избухнал спор, който прераснал в боричкане, и ти си ги снимал — за всеки случай, ако някога ти потрябва такава снимка. И тази снимка ти свърши работа, Чарлс — нали? Когато ти казах, че според мен Алан е бил убит, ти ми я изпрати, за да ме подведеш по грешна следа.
— Но не го е убил Уайт. Той си е тръгнал и ти си видял как се е прибрал у дома си, след като е минал напряко между дърветата. И точно тогава си изпълнил своя ход. Влязъл си в къщата. Може би Алан си е помислил, че си дошъл да продължите разговора, който сте започнали в клуба на „Айви“. Затова те е поканил да закусиш заедно с него на кулата. А може би си го убедил да ти позволи да се качиш там. Няма значение как си стигнал горе. Въпросът е, че когато ти се е удала тази възможност и той е застанал с гръб към теб, ти си го блъснал от ръба.
Но това не е било всичко. След като си го убил, ти си влязъл в кабинета на Алан — защото вече си чел „Мозайка от убийства“ и си знаел точно какво търсиш. Истински подарък! Прощално писмо на самоубиец, писано от ръката на Алан! И двамата знаехме, че Алан винаги пишеше първата чернова на книгите си на ръка. Ти вече си имал онова писмо, което Алан е донесъл лично в петък сутринта. Но в книгата е имало и още едно писмо — и ти си се сетил, че можеш да го използваш. Много ме е яд, защото работя като редактор вече повече от двадесет години, а това сигурно е първото престъпление в историята, извършено по такъв начин, че да го разкрие някой редактор. Знаех си, че в писмото на Алан имаше нещо странно, но не можех да се сетя какво е то. Но сега знам. Алан е написал първата и втората страница от него в петък сутринта. Но третата страница — онази, която показва намерението му да се самоубие — е взета от книгата. Тя вече не е написана с гласа на Алан. Там няма жаргонни и нецензурни думи. Стилът е официален, малко тромав — като че ли е написана от човек, за когото английският не е роден език. „…за мен няма никаква надежда за възстановяване“.„… с надеждата, че ще успееш да завършиш работата по книгата ми и да я подготвиш за публикуване“. Това не е писмо, писано от Алан до теб. Това е писмото, написано от Атикус Тип до Джеймс Фрейзър — и книгата, за която говори, не е „Мозайка от убийства“, а „Общ преглед на криминалното разследване“.
Извадил си невероятен късмет. Не знам какво точно ти е написал Алан, но тази нова страница — която в крайна сметка се е превърнала в третата страница от писмото — е попаднала точно на мястото си. И все пак ти се е наложило да изрежеш малко от горната част. Там липсва един ред — онзи, на който пише „Скъпи Джеймс“. Щях да се сетя за това, ако бях измерила височината на страниците, но за съжаление не се сетих за това. А имаше и нещо друго. За да завършиш илюзията, че всичките четири страници са част от едно и също писмо, ти си добавил цифри в горния десен ъгъл — но ако се бях вгледала по-внимателно, щях да забележа, че цифрите са по-тъмни от буквите. Защото си използвал различна писалка. С изключение на това писмото е съвършено. За да изглежда така, че смъртта на Алан е самоубийство, ти е трябвало само прощално писмо и ти вече си разполагал с такова.