Мозайка от убийства [bg]

Оказа се, че Андреас беше дошъл в офиса, защото се беше разтревожил от нашия спор в неделя вечерта и беше решил да ме изненада с цветя и да отидем заедно до ресторанта. Беше много мило от негова страна да се сети за това, а освен това така ми беше спасил живота. Но това не беше въпросът, който ми се искаше да му задам най-много от всичко.

— Андреас? — казах аз на първата сутрин след пожара.

Андреас беше единственият ми посетител в болницата, въпреки че бях получила съобщение по телефона от сестра си Кейти, която вече пътуваше насам. Гърлото ми гореше от болка и от него излизаше само шепот.

— Защо си се срещал с Чарлс? През седмицата, когато бях на турне с онзи автор, ти си бил в издателството. Защо не ми каза?

Така всичко излезе наяве. Андреас се беше опитвал да си уреди банков кредит за своя хотел „Полидорос“ и когато се беше върнал в Англия, беше отишъл на консултация в банката. Там се бяха съгласили по принцип с идеята му, но му бяха казали, че ще има нужда от гарант — и точно това го беше довело при Чарлс.

— Исках да те изненадам — обясни ми той. — Когато разбрах, че не си в офиса, не знаех какво да правя. Чувствах се гузен, Сюзан. Не можех да ти кажа, че съм се срещал с Чарлс, защото още не ти бях казал за хотела. Затова го помолих да не ти казва нищо. И ти разказах всичко още следващия път, когато се видяхме. Но въпреки това не бях спокоен.

Не казах на Андреас, че след като бях говорила с Мелиса, за известно време го бях подозирала в убийството на Алан. Беше имал съвсем приемлив мотив да го направи. Оказваше се, че по това време е бил в страната. А и в крайна сметка, нима той не беше най-малко вероятният заподозрян? В името на интересния сюжет наистина трябваше да се окаже той.

Чарлс вече беше арестуван. В деня, когато ме изписаха от болницата, при мен дойдоха двама полицейски служители, които по нищо не приличаха на старши инспектор Лок — или на Реймънд Чъб, така погледнато. Бяха една жена и един много вежлив мъж от азиатски произход. Разговаряха с мен в продължение на половин час, като си водеха бележки, но аз не можех да говоря много, защото гласът ми още беше пресипнал. Бях упоена от лекарствата, все още бях в шок и през цялото време кашлях. Те ми казаха, че ще дойдат отново, за да вземат пълните ми показания, когато се почувствам по-добре.

Странното е това, че след всичко преживяно дори нямах желание да прочета липсващите глави от „Мозайка от убийства“. Не че бях изгубила интерес към загадката кой е убил Мери Блекистън и нейния работодател, сър Магнъс Пай. Просто ми се струваше, че ми се бяха струпали предостатъчно улики и убийства, а и без това нямаше как да се справя сама с ръкописа; зрението ми не беше във форма. Едва след като се прибрах в апартамента си в Крауч Енд, любопитството ми се разпали отново. Андреас все още беше с мен. Беше си взел една седмица отпуск от училището и аз го накарах да прегледа набързо цялата книга, за да бъде наясно със сюжета, преди да ми прочете на глас последните глави от нея. Струваше ми се най-подходящо да ги чуя прочетени с неговия глас. Все пак бяха спасени единствено благодарение на него.