Мозайка от убийства [bg]

— Атикус Тип.

— Името му е анаграма — на „ти си… “

Извинете ме, че не изписвам последната дума. Няма да се затрудните да се досетите коя е тя — но лично аз я ненавиждам. Мръсните думи в книгите винаги са ми се стрували проява на мързел и липса на оригиналност. Но думата, която започва с „п“ и завършва на „ка“, беше нещо повече от това. Използват я агресивни, комплексирани мъже почти винаги по адрес на жена. Тази дума не е просто обида, а груба проява на женомразство. И точно това беше обяснението за нея! Така беше мислил Алан Конуей за героя, за когото го беше накарала да пише бившата му жена. Тази дума обобщаваше цялостното му мнение за детективския жанр.

— Той ти е казал това, нали? — продължих аз. — Точно това се е случило в клуба над „Айви“. Алан ти е казал, че ще сподели своята малка тайна с целия свят, когато отиде в предаването на Саймън Мейо на следващата седмица.

— Да.

— И точно затова се е наложило да го убиеш.

— Абсолютно си права, Сюзан. Алан беше изпил доста — от изключително доброто вино, което бях поръчал — и ми каза това на излизане от ресторанта. Вече не му пукаше. И без това щеше да умре, така че беше решил да отнесе Атикус със себе си. Беше истински сатана. Знаеш ли какво щеше да стане, ако беше казал това на хората? Щяха да го намразят! Нямаше да има никакъв сериал по Би Би Си — за това можехме да забравим. Нямаше да продадем и една книга повече. Нито една. Цялата поредица щеше да изгуби стойността си.

— Значи си го направил заради парите.

— Това е много грубо казано. Но предполагам, че е вярно. Да. Аз посветих единадесет години от живота си, за да изградя този бизнес, и нямах никакво намерение да позволя да бъде унищожен за един ден от някакъв неблагодарен кучи син, който на всичкото отгоре беше спечелил толкова много от него. Направих го* за семейството си и за новородения си внук. Донякъде може да се каже, че го направих и заради теб — макар да знам, че няма да ми благодариш. Направих го и за милионите читатели по целия свят, който бяха посветили част от живота си на Атикус, бяха оценили историите за него и си бяха купили книгите от поредицата. Нямах абсолютно никакви угризения да го направя. Съжалявам единствено за това, че ти успя да разкриеш истината — защото предполагам, че по този начин се превръщаш в мой съучастник.