![Мозайка от убийства [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/7/4/mozajka-ot-ubijstva-bg-download.jpg)
Мозайка от убийства [bg]
- Автор: Горовиц Энтони
- Серия: Сюзан Райланд #1
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-216-7
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мозайка от убийства [bg]». Краткое содержание книги:
„Бутилка вино. Голям пакет тортила чипс и бурканче пикантен сос. За гарнитура: пакет цигари (знам, знам). Дъжд, който барабани по прозорците. И една нова книга. Има ли нещо по-хубаво?“
„С елегантните и шеговити предизвикателства на сюжета си „Мозайка от убийства“ е идеалната интелектуална мистерия за познавачи.“ Тайм Мегъзин
„Класическа „уютна“ криминална мистерия в модерна рамка, изобретателно изградена като огледален лабиринт.“ Уол Стрийт Джърнъл
— Съжалявам, Чарлс — казах му аз. — Не възразявам срещу онова, което каза. Алан не ми беше симпатичен. Онова, което е направил, е ужасно. Но фактът си остава: ти си го убил и аз не мога да позволя да ти се размине. Съжалявам — но ако го направя, самата аз няма да мога да живея със себе си.
— Значи ще ме предадеш на полицията?
— Не. Няма нужда да се замесвам в това и съм сигурна, че ще стане много по-лесно, ако се обадиш сам.
На лицето му се изписа една особена, тънка усмивка.
— Нали си даваш сметка, че ще ме изпратят в затвора? Ще получа доживотна присъда. Ще остана зад решетките до смъртта си.
— Да, Чарлс. Така става, когато извършиш убийство.
— Изненадваш ме, Сюзан. Двамата се познаваме толкова отдавна. Никога не съм вярвал, че ще бъдеш толкова дребнава.
— Това ли си мислиш за мен? — казах аз и свих рамене. — В такъв случай няма какво повече да ти кажа.
Той хвърли един поглед на празната си чаша, преди отново да вдигне очи към мен.
— Колко време можеш да ми дадеш? — попита ме той. — Ще ми дадеш ли още една седмица живот на свобода? Бих искал да прекарам малко време със семейството си и новородения си внук. Ще трябва да намеря дом за Бела… и други подобни неща.
— Не мога да ти дам цяла седмица, Чарлс. Ако го направя, ще се превърна в съучастник. Може би само до началото на почивните дни…?
— Добре. Това ми звучи честно.
Чарлс се изправи и се доближи до лавиците на стената. Пред него беше цялата му кариера. Много от тези книги бяха издадени от него. Аз също се изправих. Бях останала седнала толкова дълго време, че коленете ми изпукаха.
— Наистина съжалявам, Чарлс — казах аз.
Част от мен продължаваше да се пита дали съм взела правилното решение. Вече ми се искаше да се махна от тази стая.
— Не. Няма нищо — каза Чарлс, все така обърнат с гръб към мен. — Напълно те разбирам.
— Лека нощ, Чарлс.
— Лека нощ, Сюзан.
Аз се обърнах и направих крачка към вратата, и в този момент нещо ме удари отзад по главата — с невероятна сила. Пред очите ми проблесна електрическа светкавица; изпитах чувството, че цялото ми тяло се беше прекършило на две. Стаята рязко се килна настрани и аз се стоварих на пода.
Ендшпил
Бях толкова потресена и изненадана, че ми трябваха няколко секунди, за да проумея какво е станало. Може би освен това бях изгубила съзнание за кратко. Когато отворих очи, Чарлс се беше изправил над мен, а в очите му се четеше нещо, което мога да опиша единствено като съжаление. Аз лежах на килима, с глава към отворената врата. Нещо се стичаше по врата ми, откъм ухото, и аз с мъка вдигнах ръка, за да го пипна. Когато отдръпнах ръката си, видях по нея кръв. Бях ударена по главата — изключително силно. Чарлс държеше нещо в ръката си, но очите ми сякаш не функционираха както трябва, като че ли в главата ми беше прекъсната някаква връзка. В крайна сметка успях да фокусирам погледа си и ако не бях толкова изплашена и зашеметена от болката, щях може би да се разсмея. Чарлс стискаше наградата на асоциацията на писателите-криминалисти, която беше спечелил Алан за романа „Атикус Тип започва разследването“. Ако не сте виждали тази награда, тя представлява миниатюрен златен кинжал, затворен в една доста солидна тухла от плексиглас — с правоъгълна форма и остри ръбове. Чарлс ме беше ударил с наградата по главата.
Опитах се да кажа нещо, но от устата ми не излизаха думи. Може би още бях в шок — или просто не знаех какво да кажа. Чарлс ме огледа внимателно и ми се струва, че видях точния момент, когато той взе решение. Очите му станаха безжизнени и аз изведнъж осъзнах, че убийците са най-самотните хора на този свят. Това е проклятието на Каин — вечният беглец извън закона, прогонен от лицето на земята. Колкото и да се опитваше да се оправдае, Чарлс се беше разделил с останалата част от човечеството още в мига, в който беше блъснал Алан от онази кула — и човекът, който стоеше наведен над мен в този момент, вече не ми беше приятел или колега. Беше празна обвивка. Щеше да ме убие, за да ме накара да замълча завинаги, защото след като беше убил един човек, вече беше влязъл в някакво друго поле на съществуването, където нямаше никакво значение дали ще убие още двама или още двадесет души. Знаех това и го бях приела. Чарлс никога нямаше да намери покой. Никога нямаше да може да се наслади на щастието да си поиграе с внучето. Никога повече нямаше да може да застане пред огледалото, за да се избръсне, без да види в него лицето на един убиец. Намирах някаква малка утеха в това. Но аз самата щях да бъда мъртва. И нямаше какво да направя, за да го предотвратя. Изпълваше ме ужас.