![Мозайка от убийства [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/7/4/mozajka-ot-ubijstva-bg-download.jpg)
Мозайка от убийства [bg]
- Автор: Горовиц Энтони
- Серия: Сюзан Райланд #1
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-216-7
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мозайка от убийства [bg]». Краткое содержание книги:
„Бутилка вино. Голям пакет тортила чипс и бурканче пикантен сос. За гарнитура: пакет цигари (знам, знам). Дъжд, който барабани по прозорците. И една нова книга. Има ли нещо по-хубаво?“
„С елегантните и шеговити предизвикателства на сюжета си „Мозайка от убийства“ е идеалната интелектуална мистерия за познавачи.“ Тайм Мегъзин
„Класическа „уютна“ криминална мистерия в модерна рамка, изобретателно изградена като огледален лабиринт.“ Уол Стрийт Джърнъл
— Чарлс е получил книгата, след като ти си напуснала — казах аз.
— Не. Това не е вярно. Книгата пристигна по пощата.
— Кога?
— Във вторник.
— Откъде знаеш?
— Аз отворих пратката.
Изгледах я с широко отворени очи.
— Видя ли заглавието?
— Да. Беше на първата страница.
— Цялата книга ли се получи?
Този въпрос я обърка.
— Не знам, Сюзан. Аз просто я дадох на Чарлс. Той много се зарадва да я получи, но след това не каза нищо, а така или иначе, след няколко дни се случи онова нещо с кафето и това беше краят.
Покрай нас бързо преминаваха хора. От високоговорителите прогърмя глас, който обявяваше потеглянето на следващия влак. Благодарих на Джемайма, прегърнах я набързо и изтичах навън, за да хвана такси.
Издателство „Клоувърлийф Букс“
Не се обадих на Андреас. Искаше ми се. Но първо трябваше да направя нещо друго.
Когато пристигнах, издателството вече беше затворено, но аз имах ключ и си отворих, изключих алармата и се качих по стълбите. Включих осветлението, но в сградата нямаше никого, така че вътре си остана мрачно и потискащо, сякаш сенките отказваха да отстъпят от местата си. Знаех точно къде отивам. Кабинетът на Чарлс никога не се заключваше и аз влязох направо там. Двете кресла бяха едно срещу друго, сякаш потънали в безмълвен разговор помежду си, а срещу мен беше бюрото на Чарлс. От едната страна на стаята бяха лавиците с всичките му книги, награди и фотографии. В другата беше кошницата на Бела, прибрана до стената до шкафа, в който държеше бутилки и чаши. Колко пъти бях седяла тук до късно вечерта, като отпивах от отлежалото му уиски „Гленморанджи“ и обсъждах с него проблемите от изминалия работен ден? Този път бях нашественик — и изпитвах чувството, че ще разбия на парчета всичко онова, което му бях помогнала да изгради през последните единадесет години.
Пристъпих до бюрото му. Бях в такова настроение, че ако чекмеджетата бяха заключени, нямаше да се поколебая да ги разбия, без да се интересувам колко старинно е бюрото. Но Чарлс не беше взел дори тази елементарна предпазна мярка. Чекмеджетата нетърпеливо се отвориха в ръцете ми и разкриха съдържанието си: договори, финансови отчети, фактури, коректури, изрезки от вестници, нежелани кабели от стари компютри и мобилни телефони, снимки… а на самото дъно, несръчно скрита сред останалото, имаше една найлонова папка, в която бяха прибрани около двадесет листа хартия. Първата страница беше почти празна — съдържаше единствено заглавие, отпечатано с големи букви.
СЕДМА ЧАСТ: ТАЙНА, СКРИТА ОТ ОКО
Липсващите глави. През цялото време са били тук.
И в крайна сметка заглавието на главата се оказваше съвсем подходящо. Отговорът на загадката, свързана с убийството на сър Магнъс Пай, трябваше да бъде запазен в тайна — заради начина, по който водеше към убийството на Алан Конуей. Стори ми се, че чух нещо. Дали от стълбището навън не се разнесе поскърцване? Обърнах първата страница и започнах да чета.
Атикус Тип излезе да се разходи за последен път в Саксби на Ейвън, докато Джеймс Фрейзър се погрижи за сметката в „Кралския герб“. Беше си уредил среща със старши инспектор Чъб — и с още двама души — в полицейския участък в град Бат, след един час. Не беше прекарал толкова много време тук, но по някакъв необясним начин беше опознал съвсем отблизо това селце. Църквата, замъкът, антикварният магазин на площада, автобусната спирка, „Кралския герб“ и „Лодкаря“… той вече не беше в състояние да ги възприема поотделно. Те се бяха превърнали в шахматната дъска, на която беше изиграна тази партия — със сигурност последната в живота му.
Беше последната му игра, защото той умираше. Атикус Тип и Алан Конуей щяха да си отидат заедно. Затова беше цялата история. Един автор и героят, когото той ненавиждаше, които щяха да се отправят заедно към своя водопад Райхенбах.
Бях прозряла всичко това на гара „Падингтън“, в онзи необикновен момент, който сигурно бяха изпитвали всички — Поаро, Холмс, Уимзи, Марпъл, Море — но авторите, които ги бяха създали, така и не го бяха описали както трябва. Какво ли бяха почувствали те? Дали е бил бавен и продължителен процес, като подреждането на мозайка? Или откритието се е появило изведнъж, сякаш калейдоскопът се е завъртял за последен път и всички цветни форми са се разместили едновременно, за да се слеят в един разпознаваем образ? Така беше станало с мен. Истината беше ясна от самото начало. Но ми беше трябвало едно последно побутване, за да я прозра изцяло.