Мозайка от убийства [bg]

— Искаш да кажеш, че съм го убил, защото той не е искал да пише повече?

— Не, Чарлс.

Зарових се в чантата си и извадих пакет цигари. Да вървят по дяволите правилата в офиса. Все пак говорехме за убийство.

— След минута ще стигнем дотам защо си го убил. Но първо ще ти кажа какво се е случило — и как се издаде.

— Не може ли да започнем с второто, Сюзан? Интересно ми е да разбера.

— Как се издаде? Странното е, че аз си спомням съвсем ясно момента, когато се случи това. Като че ли в главата ми се включи алармен сигнал, но не успях да направя връзката. Сигурно просто защото не можех да те видя в ролята на убиец. През цялото време си мислех, че ти си последният човек на света, който би пожелал смъртта на Алан.

— Продължавай.

— Ами онзи ден в кабинета ти, когато разбрахме, че Алан се е самоубил, ти специално ми каза, че не си ходил във Фрамлингам поне от шест месеца — от март или април насам. Това е съвсем оправдана лъжа. Желанието ти е било да се дистанцираш от местопрестъплението. Но проблемът е там, че когато отидохме заедно с колата на погребението, ти ме предупреди да не минавам през Ърл Сохам, за да избегна ремонта на пътя. А ремонтните работи бяха започнали току-що — Марк Редмънд ми го каза, — така че единственият начин да знаеш за тях е бил да си ходил в тази посока съвсем наскоро. Сигурно си минал през Ърл Сохам в неделя сутринта, когато си убил Алан.

Чарлс се замисли върху думите ми и се усмихна с известна горчивина.

— Нали знаеш, че това е точно като онези неща, които Алан използваше в книгите си?

— И на мен така ми се стори.

— Бих искал още малко уиски, ако нямаш нищо против.

Налях му още, както и още малко на себе си. Трябваше да запазя трезвостта на разсъдъка си, но отлежалият скоч вървеше много добре с цигарата.

— Алан не ти е дал ръкописа на „Мозайка от убийства“ в клуба на „Айви“ — продължих аз. — В действителност ръкописът се е получил тук, в издателството — по пощата, на 25 август, вторник. Джемайма е отворила плика и го е видяла. Сигурно си го прочел още същия ден.

— Стигнах до края в сряда.

А в четвъртък си вечерял с Алан. Той вече е бил в Лондон, защото същия следобед е бил на преглед при лекарката си — Шийла Бенет. Инициалите й бяха записани в бележника му. Питам се дали точно тогава не му е казала най-лошата новина — че болестта му е нелечима? Не мога да си представя какво му е минавало през главата, когато е седнал да вечеря с теб — но естествено, вечерта е била ужасна и за двама ви. След вечеря Алан се е прибрал в апартамента си в Лондон, а на следващия ден ти е написал писмо, за да се извини за неприятното си поведение. Писмото е с дата 28 август, петък, и според мен той го е пуснал лично. Но след минута ще се върна на това писмо. Първо искам да си подредя всичко в главата.