Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
Гойл се смръщи и изпразни джобовете си. Оказа се, че Рон е имал най-голям успех със своя душко и затова Хагрид му даде огромно блокче шоколад от „Меденото царство“ за награда. Скоро звънецът възвести, че е дошло време за обяд, и учениците поеха към замъка, но Хари, Рон и Хърмаяни останаха да помогнат на Хагрид да прибере душковците в касетките. Хари забеляза, че Мадам Максим ги наблюдава през прозореца на каретата.
— Какво е станало с ръцете ти, Хърмаяни? — попита Хагрид загрижено.
Хърмаяни му разказа за преливащите от омраза писма, които бе получила сутринта, и за плика, пълен с буботубова гной.
— Ааа, не се притеснявай — успокои я Хагрид. — И аз получавам разни такива писма, откакто Рита Скийтър писа за мама. Все същите заплахи — „Ти си чудовище и трябва да те убият“, „Твоята майка е убийца на невинни и ако ти е останала и капчица съвест, ще скочиш в някое езеро.“
— Не може да бъде! — възкликна от изненада Хърмаяни.
— Ами да! — рече Хагрид, докато подреждаше касетките с душковци покрай стената. — Това са клюкини, хич не ги отваряй, ако до’дат и други. Направо ги пращай в огъня.
— Изпусна много приятен час — заразправя Хари на Хърмаяни, като тръгнаха към замъка. — Много са милички тези душковци, нали, Рон?
Рон се мръщеше на шоколада, който му бе дал Хагрид, и явно нещо го тормозеше.
— Какво има? — попита го Хари. — Не ти ли харесва шоколадът?
— Не е това — каза намусен Рон. — Ти защо не си ми казал за златото?
— Какво злато? — попита Хари.
— Златото на Световното по куидич — обясни Рон. — Онова лепреконско злато, което ти дадох за моя всевизор. Тогава… в горната ложа. Защо не си ми казал, че е изчезнало?
Хари помисли малко, преди да разбере за какво говори Рон.
— Ооо… — каза той, след като си припомни. — Не знам… Не съм забелязал, че е изчезнало. Нали тогава изчезна и пръчката ми. Сигурно съм мислил за нея.
Те се изкачиха по стълбите, минаха през входната зала и влязоха в Голямата зала да обядват.
— Сигурно е много хубаво… — изведнъж поде пак Рон, като седнаха и започнаха да си сипват печено говеждо и йоркширски пудинг, — …да имаш толкова много пари, та да не забележиш, че ти липсват цял джоб галеони.
— Виж какво, тогава имах съвсем други грижи! — ядоса се вече Хари. — Всички имахме, ако си спомняш!
— Не знаех, че златото на лепреконите изчезва — промърмори Рон, — и си мислех, че ти връщам дълга си. Не трябваше да ми подаряваш за Коледа оная шапка на „Чъдли кенънс“ тогава.
— Забрави това, става ли? — рече Хари.
Рон смачка един печен картоф с края на вилицата си, вперил очи в него и рече:
— Яд ме е, че съм беден.
Хари и Хърмаяни се спогледаха. Никой от двамата не знаеше какво да каже.
— Противна работа! — продължаваше Рон, загледан в картофа си. — Не обвинявам Фред и Джордж, че се опитват да изкарат нещо допълнително. Ще ми се и аз да можех… Ако имах един душко…
— Е, вече знаем какво да ти подарим за следващата Коледа — опита се да го развесели Хърмаяни. Но тъй като Рон все още гледаше мрачно, добави: — Стига, Рон, има и по-лоши неща. Поне пръстите ти не са гноясали. — Хърмаяни много трудно си служеше с ножа и вилицата, защото пръстите й бяха сковани и надути. — Мразя тая подла Скрита! — избухна тя неудържимо. — Ще й отмъстя, та ако ще това да е последното нещо, което ще направя!
През следващата седмица Хърмаяни получи още клюкини и последва съвета на Хагрид да не ги отваря. Но някои от зложелателите й изпращаха конски, които гръмваха на масата на „Грифиндор“ и крещяха по неин адрес обиди из цялата зала. Дори и тези, които не четяха „Седмичник на магьосницата“, знаеха вече всичко за измисления любовен триъгълник между Хари, Крум и Хърмаяни. На Хари му беше омръзнало да повтаря наляво и надясно, че Хърмаяни не е неговото момиче.
— Всяко чудо за три дни — уверяваше я той. — Ако не им обръщаме внимание… всички ще забравят, както стана с онова, което беше написала за мен.
— Искам да разбера как подслушва лични разговори, при положение че й е забранено да стъпва тук! — ядосваше се Хърмаяни.
Тя остана след часа по защита срещу Черните изкуства да попита нещо професор Муди. Другите ученици бързаха да излязат от стаята, защото Лудоокия им беше дал такава трудна задача за изменение на траекторията на проклятията, че мнозина бяха получили леки наранявания. Хари беше направил неуспешен опит с проклятието за мърдане на уши и неговите още трептяха, та трябваше да ги притиска с две ръце, докато вървеше.