Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
— Но сега ще трябва да ги носиш винаги — продължи тя. — Където и да отидеш, ще те смятат за принудител.
— Това е част от цената, за да проникне в Министерството, Вин — обясни тихо Келсайър.
— Няма значение — рече Марш. — И без това не си падах много по забавленията. Вижте, може ли да побързаме? Съвсем скоро ме очакват на друго място. Принудителите водят доста напрегнат живот и имат само броени минути лично време.
— Е, добре — въздъхна Келсайър. — Предполагам, че внедряването е станало без проблеми, нали?
— Всичко мина добре — потвърди Марш. — Даже прекалено добре. Очаквах да срещна известни затруднения, тъй като не съм преминал петгодишно обучение като останалите дякони. Стараех се да отговарям точно на въпросите и да изпълнявам стриктно задълженията си. Но изглежда, знам повече за Министерството дори от някои служители там. Със сигурност съм по-компетентен от новопостъпилите и преланите го забелязаха.
Келсайър се засмя.
— Винаги си постигал лесно целите си.
Марш изсумтя, после продължи:
— Както и да е, познанията ми — да не говорим за уменията ми на Издирвач — ми позволиха да спечеля известна репутация. Не съм сигурен дали е правилно да ставам обект на вниманието на преланите, биографията ми няма да издържи на щателно проучване, ако с нея се захване някой инквизитор.
Вин се намръщи.
— Казал си им, че си Мъглив?
— Разбира се, че им казах — отвърна Марш. — Министерството — и особено Инквизиторският отдел — приема охотно на служба Издирвачи с благороднически произход. Тъкмо тази част от биографията ми ме спасява от излишни въпроси за миналото. Те се радват, че ме имат, въпреки факта, че съм доста по-възрастен от останалите дякони.
— Освен това — обади се Келсайър — трябваше да им каже, че е Мъглив, за да го допуснат до тайните министерски секти. Повечето старши принудители са Мъгливи от един или друг вид. И изглежда се подкрепят помежду си.
— И съвсем оправдано — каза Марш. — Кел, Министерството е много по-компетентно, отколкото предполагахме.
— Какво искаш да кажеш?
— Те използват своите Мъгливи. Използват ги добре. Имат бази на различни места из града — Усмирителни станции, както ги наричат. Във всяка стоят по няколко министерски Усмирители, чиято единствена задача е да потискат и успокояват чувствата на всички в околността.
Келсайър подсвирна.
— И колко са тези станции?
— Поне десетина — отвърна Марш. — Повечето са в бедняшките квартали. Те знаят, че скаа са покорни, но искат да са съвсем сигурни, че ще си остават покорни.
— Дяволите да го вземат! — изруга Келсайър. — Винаги съм се чудел защо тукашните скаа изглеждат по-обезверени от останалите. Нищо чудно, че срещахме затруднения при вербуването. Тези нещастници са постоянно под въздействие на Усмирители!
— Да. А Усмирителите на Министерството са доста добри. По-добри дори от Бриз. Занимават се с това по цял ден. И тъй като не искат от теб нищо конкретно — само поддържат определени емоционални граници, — са трудни за откриване. Всяка група има Задимител, за да я прикрива, както и Издирвач, който следи преминаващите в околността аломанти. Предполагам, че от тях инквизиторите получават указания кого да следят — хората обикновено не разпалват метали в близост до принудител, но в бедняшките квартали са по-небрежни.
— Можеш ли да ни съставиш списък на тези станции? Трябва да знаем къде са тези Издирвачи, Марш.
— Ще се опитам. Точно сега отивам в една такава станция — персоналът се сменя само нощем, та всичко да се запази в тайна. Началството ми е хвърлило око и ми позволи да посетя няколко такива станции, за да навляза в работата. Ще се опитам да ти направя списък. Обаче… внимавай какво ще правиш с тази информация, ясно? Трябва да сме много предпазливи, Кел. Министерството поддържа тези станции от доста време. Сега, когато знаем за тях, имаме сериозно предимство. Не бива да го похабяваме.
— Няма — обеща Келсайър. — А какво ще кажеш за инквизиторите? Откри ли нещо за тях?
— Те са… странни, Кел. Изглежда, притежават всички аломантични сили и предполагам, че са Мъглородни. Не можах да науча много за тях — макар че поне знам, че остаряват.
— Наистина? — попита заинтригувано Келсайър. — Значи не са безсмъртни?
— Не са — отвърна Марш. — Принудителите казаха, че от време на време инквизиторите се сменят. Тези същества са надарени с дълъг живот, но накрая и те умират от старост. И тогава наемат нови от средите на благородниците. Те са хора, Кел — само че са… променени.