Далечно царство
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечно царство». Краткое содержание книги:
Мийна се замисли, напрегна се да намери нещо дребно, което не му харесва.
— Храната, ваше величество.
— Храната? — прогърмя Домас. — Защо не ти харесва нашата храна?
— О, много ми харесва, ваше величество — извика Мийна. — Но, моля за вашето извинение, понякога я намирам малко… прекалено пикантна.
Домас беше абсолютно доволен от отговора.
— И аз така мисля, сержант — Вечно слагат пикантни подправки на хубавите пресни продукти и ги развалят. Следващия път им кажи да не го правят. Разбира се, аз през цялото време им го говоря, но няма никаква полза. И това ми било цар, представяш ли си?
— Мисля, че в лицето на моя брат ти намери един приятел, сержант — намеси се принц Равелайн. — И мога да разбера защо. Ти си просто човек от неговия тип.
— Благодаря ви, ваше величество — каза Мийна.
Домас вдигна ръка.
— Не бива да го наричаш „ваше величество“. — Това е като да бъркаш офицер със сержант. Само царете са величества. Брат ми е принц. Принцовете са… — Той спря, затърси нужната дума, после лицето му внезапно светна и той извика така, че всички да чуят: — Принцовете са… по-малко величествени. Те са височества. — После избухна в смях, очите му се насълзиха. Тълпата се смееше заедно с него. Равелайн прихна презрително, Биймас пошепна нещо на Домас, който кимна, а сетне каза: — Това наистина беше остроумно, нали? Но ти продължавай да мислиш, Биймас. Скоро ще ми трябва още нещо остроумно. — Той хвърли весел поглед към брат си. — За добрия ми височък и по-малко величествен брат.
Без да спира да се смее, той благодари на Мийна и отново се заразхожда пред нас. Избра още няколко от хората ни, представи ги на поданиците си и ги похвали. Накрая сиря пред мен и Дженъс огледа червената ми коса.
— Вие, господине. Няма нужда да ми казвате името си. Зная го. Вие сте… — Той се намръщи, не можеше да си спомни. Биймас му го прошепна и Домас се усмихна. — Антеро, нали… Амалрик Антеро.
— За мен е чест, ваше величество — отговорих аз.
Той се замисли за момент, сетне каза:
— Вие сте търговец, нали? — Отговорих утвърдително. — Търговците обикновено не са от най-смелите. Тях ги интересува единствено печалбата. — Казах му, че печалбата определено не е моята цел. Царят продължи да ме изучава и можах да видя, че ми повярва. После каза на Биймас: — Искам да си поговоря с него. Намери ми малко време през следващите един-два дни. — Нареждането му предизвика яростен словесен поток, излят шепнешком от Биймас. — Зная, зная — каза царят. — Но все пак направи го заради мен, бъди така добър. — После царят се обърна към Дженъс. — И вашето име зная. Дженъс Грейклок, войник и магьосник.
— Благодаря ви, ваше величество — каза Дженъс.
— Кое е повече във вас, Грейклок, войникът или магьосникът?
— И двете ни помогнаха да достигнем дотук, ваше величество — отговори Дженъс.
Царят тропна с крак.
— Не извъртай! В моя двор се говори открито. На всички е заповядано да казват онова, което им е на сърцето. На мен също. Така постъпва и моят… по-малко величествен брат. — Домас се позасмя.
Дженъс се ободри още повече.
— През целия си живот съм бил войник — каза той. — Но цял живот съм имал само една цел. Далечното царство беше моята мечта, ваше величество. Сега съм тук и с ваше разрешение ще изучавам магията, която ме интересува повече от всичко.
Домас го погледна, после кимна и бавно каза:
— Защо не? — Обърна се към тълпата и извика: — Достатъчно! Имам нужда от малко уединение. Върнете се към работата си. Да прахосвате парите ми, предполагам. О, да. Тези хора ще ни гостуват известно време и аз искам да бъдете много любезни с тях. Разбрахте ли? — Шумът всред тълпата и приветливите лица показаха, че всички са разбрали. После хората си отидоха, а Домас се върна на трона си, помисли за момент, сетне каза:
— Както вече споменах, харесахте ми! А като ви разгледах отблизо ми харесахте още повече. Но само времето може да покаже колко съм прав… или колко греша. Така че ето какво ще направим. Биймас ще се погрижи да ви настани. Като на почетни гости, предполагам, че ще предложи резиденции за Антеро и Грейклок. И нещо… не толкова разкошно — той се усмихна към Мийна — за останалите. А сега, ако съм забравил нещо или пък имате някакво затруднение, можете да се обърнете към Биймас и той ще се погрижи.
Ние изказахме благодарностите си и царят кимна да покаже, че ги приема.
— Трябва да ви кажа, че тук има закони. Дръжте се добре, но не и така, че да се лишавате от развлечения. Освен това искам да ви виждам такива, каквито сте в действителност, и още сега трябва да ви кажа, че не харесвам свидливите хора.