Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Той се върна при шатрата си. Дългите прорези по стените, през които бяха нахълтали айилците, трептяха под лекия ветрец. Той въздъхна и понечи да се върне при одеялото си в шубрака, но се поколеба. Онзи шум, който го бе предупредил… Друг айилците не бяха предизвикали. Ни звук, ни шепот. Една безплътна сянка щеше да вдигне повече шум от един айилец. Какво беше тогава?
Подпирайки се на копието, той закуцука около шатрата и заоглежда земята. Не беше сигурен какво точно търси. Меките айилски чизми не бяха оставили следи, които да може да различи на светлината на фенера. Две от въжетата, крепящи палатката, висяха прерязани, но… Той остави фенера на земята и заопипва въжетата. Онзи звук можеше да е срязването на изпънатите въжета, но нямаше никаква причина да се срязват, за да се проникне вътре. Нещо в ъгъла на срезовете, в начина, по който се свързваха в права линия, привлече вниманието му. Вдигна отново фенера и се огледа. Един жилав храст недалече от шатрата беше подрязан от едната страна, тънките клонки с малки листенца лежаха по земята. Много изрядно подрязани, съвършено гладко, отсечените краища на клоните бяха сякаш рендосани от дърводелец.
Мат настръхна. Една от онези дупки във въздуха, които използваше Ранд, беше отворена тук. Не стига че айилците се бяха опитали да го убият, но бяха изпратени от някой, който може да отваря един от тези… Прагове, както ги наричаше Ранд. Светлина, щом не беше в безопасност от Отстъпниците с цялата Банда около него, къде тогава щеше да е в безопасност? Да не говорим, че следващия път можеше да се окажат сто тролока, или хиляда, вместо шепа айилци. Дали беше толкова важен за такова усилие? Ако вземеха да решат, че е твърде важен, следващия път можеше да му дойде и някой от Отстъпниците. Кръв и пепел! Той никога не беше молил да става тавирен, никога не беше искал да се връзва за проклетия Прероден Дракон.
Шумът зад гърба му го сепна и той се извърна и замахна с копието. Успя да спре едва в последния момент. Олвер изрева и падна на гръб, облещил очи в острието.
— Какво, в името на проклетото Гърне на ориста, търсиш тук? — сопна му се Мат.
— Аз… аз… — Момчето млъкна и преглътна. — Казват, че петдесет айилци са се опитали да ви убият докато сте спали, лорд Мат, но вие сте ги изпреварили и сам сте ги убили, и аз исках да видя дали сте добре и… Лорд Едорион ми купи нови обувки. Вижте. — И той вдигна обутия си крак.
Мат изсумтя и дръпна Олвер за мишницата, за да го изправи.
— Не това имах предвид. Защо не си в Мероне? Едорион не намери ли някой, който да се грижи за теб?
— Тя искаше само парите на лорд Едорион, не мен. Имаше си шест свои деца. Господин Бурдин ми дава много да ям и единственото, което трябва да правя, е да храня и поя конете му, и да ги чистя. Това го обичам, лорд Мат. Само че не ми дава да ги яздя.
Окашляне.
— Прати ме лорд Талманес, милорд. — Нерим беше нисък дори за кайриенец, мършав сивокос мъж с дълго лице, чието изражение сякаш говореше, че в момента всичко е много лошо и че в бъдеще този ден може да се окаже един от най-добрите. — Да ме прости милорд, че го казвам, ама тия кървави петна по долните дрехи на милорд никога няма да се махнат, но ако милорд ми позволи, мога да позашия малко разкъсаното по милорд. — Носеше под мишница кутия с шивашки принадлежности. — А ти, момче, донеси вода. И не ми отвръщай. Бягай да донесеш вода за милорд, бързо! — Нерим съчета вдигането на фенера с поклон. — Ако благоволи милорд да влезем вътре? Нощният въздух е лош за раните.
Много скоро Мат се озова проснат до постелята си — „Милорд едва ли иска да си окървави одеялата“ — и се остави на Нерим да му подсуши раните и да го кърпи. Талманес беше прав — изобщо не ставаше за шивачка. Но в присъствието на Олвер не му оставаше нищо друго освен да стисне зъби и да търпи.
За да разсее ума си от иглата на Нерим, Мат посочи оръфаната торбичка, провиснала на рамото на Олвер и изпъшка:
— Какво имаш в нея?
Олвер притисна парцалената торба до гърдите си. Сега определено беше по-чист от преди, макар и не по-хубав. Обущата му изглеждаха здрави, а вълнената му риза и гащи — нови.
— Моя си е — заоправдава се момчето. — Нищо не съм откраднал. — После Олвер отвори торбичката и заизважда нещата от нея. Резервният чифт панталони, другите две ризи и малкото чорапи не представляваха интерес за него, но останалите неща заизрежда: — Това ми е перото от червен ястреб, лорд Мат, а това камъче е досущ с цвета на слънцето. Вижте! — Добави и една кесийка. — Имам няколко медника и един сребърен петак. — Навито парче плат, завързано с канап и дървена кутийка. — Играта ми на „Змии и лисици“: баща ми ми я направи; сам начерта дъската. — За миг лицето му се сгърчи, после той продължи. — А вижте, в този камък има рибешка глава. Не знам как се е озовала там. А това ми е корубата от костенурка. Синьо-черна костенурка. Виждате ли шарките?