Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Господарят на хаоса
Господарят на хаоса - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Господарят на хаоса

Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:

Докато колелото се върти и ветровете на съдбата бушуват по земята, Ранд ал-Тор се бори да обедини държавите за Последната битка, когато Тъмния ще се освободи и ще излезе наяве в живия свят, и да освободи капаните, поставени от безсмъртните Отстъпници за непредпазливото човечество.
1 ... 184 185 186 187 188 189 190 191 192 ... 405
Перейти на страницу:

За нейна изненада, в палатката на Амис беше Берелайн — пиеше чай с Амис, Баир и Сорилея, всички изтегнати върху ярки възглавнички с ресни. Една жена в бяла роба — казваше се Родера — бе коленичила в ъгъла и чакаше покорно знак да им допълни чашите.

— В града има Айез Седай — обяви Егвийн. — Отиват към Слънчевия палат. Трябва да е пратеничеството на Елайда при Ранд.

Берелайн се надигна изящно — макар и с неприязън, Егвийн трябваше да го признае. Другите се надигнаха с нея.

— Ще трябва да се върна в палата — въздъхна Берелайн. — Светлината знае само как ще се почувстват, като разберат, че там няма никой, който да ги посрещне. Амис, ако знаете къде е Руарк, бихте ли пратили някого да му съобщи да дойде?

Амис кимна, а Сорилея каза:

— Не бива да зависиш твърде много от Руарк, момиче. Ранд ал-Тор остави Кайриен на твоите грижи. На повечето мъже, ако им подадеш пръст, ще ти отхапят ръката. А дадеш ли пръст на един вожд на клан — ще ти я отхапе до рамото.

— Вярно е — измърмори Амис. — Руарк е заслонът на сърцето ми, но е истина.

— Той ми напомня за баща ми — въздъхна Берелайн. — И то много. — За миг тя направи печална гримаса. — Но дава много добри съвети. При това знае кога трябва да се наложи и доколко. Смятам, че дори Айез Седай ще бъдат впечатлени, когато Руарк ги погледне.

Амис се изсмя гърлено.

— Той наистина е впечатляващ. Ще ти го пратя. — И целуна Берелайн по челото и двете бузи.

Егвийн зяпна — по този начин майката целуваше родния си син или дъщеря. Но какво ставаше между Берелайн и Мъдрите? Не можеше да попита, естествено. Такъв въпрос щеше да е срамен както за нея, така и за Мъдрите. И за Берелайн също, въпреки че Егвийн нямаше нищо против да я засрами.

Когато Берелайн се обърна да излезе, Егвийн я хвана под мишница.

— Трябва да се отнесеш с тях внимателно. Те едва ли изпитват приятелски чувства към Ранд, но една погрешна дума, един погрешен ход може да ги превърне в негови открити врагове. — Това си беше съвсем вярно, но съвсем не бе това, което искаше да каже. По-скоро бе готова езика да си откъсне, отколкото да помоли Берелайн за услуга.

— Имала съм си работа с Айез Седай, Егвийн Седай — отвърна сухо тя.

— Елайда не мисли доброто на Ранд повече, отколкото невестулка, промъкнала се в курника, а тези Айез Седай са на Елайда. Ако научат, че една Айез Седай е на страната на Ранд, тук, където могат да се доберат до нея, тя може просто да изчезне. — Не можа да се насили да добави още нещо.

Берелайн се усмихна.

— Егвийн Седай, ще направя каквото мога за Ранд. — И усмивката, както и тонът, и гласът й… пълни с лукавство.

— Момиче — рязко се намеси Сорилея и като по чудо на бузите на Берелайн избиха червени петна.

Без да поглежда към Егвийн, Берелайн отвърна с грижливо безразличен тон:

— Ще ви бъда признателна, ако не казвате на Руарк.

— Няма да му кажем — намеси се бързо Амис. — Няма да му кажем. — Повторението беше насочено към Сорилея, със смесица от твърдост и молба, и най-накрая старата Мъдра кимна, макар и някак с неохота. Берелайн въздъхна облекчено и се измъкна от палатката.

— Дух има в това дете — изсмя се Сорилея, щом Берелайн си излезе, изтегна се отново на възглавничките и потупа мястото до себе си за Егвийн. — Трябва да й намерим подходящ съпруг, мъж, който да й подхожда. Стига изобщо да се намери такъв сред влагоземците.

Егвийн изтри ръцете и лицето си с влажната кърпа, която й поднесе Родера. Зачуди се дали това открехване е достатъчно, за да ги попита за Берелайн, без да настъпи нечия чест. Пое чаената чашка от зелен порцелан на Морския народ и зае мястото си сред кръга на Мъдрите. Ако още някоя реагираше на думите на Сорилея, това щеше да е достатъчно.

— Сигурна ли си, че тези Айез Седай искат да навредят на Кар-а-карн? — попита обаче Амис.

Егвийн се изчерви. Да мисли за разни клюки, когато имаше да се занимават с толкова важни неща.

— Да — бързо отвърна тя. — Най-малкото… Не знам точно дали имат намерение да му навредят. Не преднамерено, във всеки случай. — В писмото на Елайда се споменаваше за „цялата почит и уважение“, които той заслужавал. Но колко ли „почит и уважение“ заслужаваше един мъж, който може да прелива, според една Червена сестра? — Но не се съмнявам, че ще поискат да установят контрол над него по някакъв начин, че ще искат да го накарат да прави това, което Елайда пожелае. Те не са негови приятели. — А доколко Айез Седай в Салидар бяха негови приятели? Светлина, трябваше на всяка цена да поговори с Нинив и Елейн. — И изобщо няма да ги интересува, че е Кар-а-карн.

1 ... 184 185 186 187 188 189 190 191 192 ... 405
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)