Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— А другите? — Беше само въпрос; в гласа му липсваше и косъмче настоятелност. Това я накара да потръпне.
— Казах ти каквото знам, Самаил.
— Което е нищо. Когато стана Не-блис, ще избера кой да стои точно под мен. Той ще трябва да остане жив, за да посрещне допира на Великия властелин.
— Да не искаш да ми кажеш, че си ходил в Шайол Гул? Че Великият властелин ти е обещал…
— Ще разбереш всичко когато му дойде времето и нито миг по-рано. Но един малък съвет, Грендал. Подготвяй се отсега. Къде са те?
Умът й заработи трескаво. Трябваше да е получил това обещание. Трябваше. Но защо точно той? Не, време за разсъждения нямаше. Великият властелин избираше както той пожелае. А Самаил знаеше поне тя къде е. Можеше да избяга от Арад Доман, да се установи някъде другаде — нямаше да е трудно. Отказът от малките игрички, които играеше там, дори от по-големите игри, които навярно трябваше да се изоставят, щеше да е нищожна загуба в сравнение с това ал-Тор — или Луз Терин — да тръгне по следите й. Никакво намерение нямаше да му се противопоставя пряко; щом Ишамаел и Рахвин бяха паднали от ръката му, нямаше намерение да рискува срещу силата му, не и на своя глава. Самаил трябваше да е получил обещание. Ако той умреше сега… Но той със сигурност държеше сайдин — в противен случай трябваше да е луд, за да каже тези неща — и щеше да усети мига, в който тя прегръща сайдар. Тъкмо тя щеше да умре. Трябваше да го е получил.
— Аз… не знам къде е Демандред, нито Семирага. Месаана… Месаана е в Бялата кула. Това е всичко, което знам. Кълна се.
— Ще ми намериш и другите. — Този път не беше въпрос. — До един, Грендал. Ако искаш да повярвам, че някой е мъртъв, покажи ми труп.
— Ще се опитам.
— Не се опитвай, Грендал. Направи го.
След като Грендал си отиде и прагът към двореца й в Арад Доман се затвори, усмивката на Самаил се стопи. Челюстите го бяха заболели, докато я удържаше. Грендал твърде много се надценяваше; толкова беше навикнала да кара други да действат за нея, че беше забравила да действа сама за себе си. Зачуди се какво ли щеше да каже тя, ако някога разбереше, че той я беше подвел също така ловко, както тя умееше да подвежда толкова много глупаци. Готов бе всичко да заложи, че не е схванала истинската му цел. Значи Месаана се криеше в Бялата кула. Месаана в Кулата, а Грендал — в Арад Доман. Ако Грендал можеше сега да види лика му, щеше да познае истинския страх. Каквото и да се случеше, Самаил смяташе на всяка цена да остане единственият в Деня на завръщането, да го посочат за Не-блис и да срази Преродения Дракон.
Глава 24
Пратеничество
Докато обикаляше безцелно претъпканите улици — какво друго да прави, нали Мъдрите не искаха да я учат — Егвийн видя десетина конници със зелени плащове, които съпровождаха няколко жени. Можа да види само гърбовете на жените — пет или шест, както й се стори, между войниците — само част от гърбовете им, но и това беше достатъчно. Повече от достатъчно. Жените носеха леки пелерини, пазещи ги от пътния прахоляк, и тя зърна на гърба на една от тези пелерини. Белия пламък на Тар Валон. Очите й мернаха също зелено и червено. Червено! Пет или шест Айез Седай, яздещи към Кралския дворец, над който се вееше копие на Знамето на Дракона, редом до пурпурните знамена на Ранд, носещи древния символ на Айез Седай. Някои наричаха тъкмо него Драконовото знаме, други — Знамето на ал-Тор или дори Айилското знаме, и с още дузина различни имена.
Тя ги последва двадесетина крачки, след което спря. Червена Сестра — поне една Червена, доколкото бе успяла да види — трябваше да означава, че това е дългоочакваното пратеничество от Кулата, онова, за което Елайда бе писала, че ще придружи Ранд до Тар Валон. Повече от два месеца, откакто онова писмо беше пристигнало по бързоходен куриер; тази група сигурно беше тръгнала почти веднага след него.
Нямаше да намерят Ранд освен ако не се появеше ненадейно — тя вече бе решила, че по някакъв начин е преоткрил Таланта, наричан „Пътуването“, но това досещане не беше я приближило нито на косъм до знанието как го прави — но независимо дали щяха да го намерят, или не, не биваше да се натъкват на нея. Най-доброто, което можеше да очаква, бе да я завлекат за косите като Посветена, излязла да броди извън Кулата, и то ако Елайда наистина не я търсеше. Дори тогава щяха да я завлекат в Тар Валон. Тя не хранеше никакви илюзии, че ще може да се противопостави на пет-шест Айез Седай.
Егвийн изгледа за последно отдалечаващите се Айез Седай и се запромушва през тълпата. Последваха я сърдити гласове. Когато най-сетне се измъкна през една от високите градски порти, горещият вятър я удари в лицето. Тя си пое дъх и затича към шатрите на Мъдрите.