Храмът на ветровете
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Храмът на ветровете». Краткое содержание книги:
— Разбирам те — Калан сведе поглед към чая си. — Аз също си спомням много ясно деня, в който почина майка ми. Всяка ужасяваща подробност, колкото и да ми се иска да забравя.
Шота отпусна лакти на масата и сключи пръсти.
— При мен така е и с бъдещето. Не винаги виждам прекрасните неща, които ми се ще, понякога не мога да си затворя очите пред онова, което трябва да видя. Някои събития виждам ясно, други, колкото и да ми се иска да ги видя по-добре. са просто сенки в мъглата.
— А ветровете, които преследват Ричард?
Шота поклати глава с отнесен поглед.
— Беше смущаващо. Почувствах се сякаш в главата ми се е настанило чуждо съзнание. Сякаш някой ме из ползваше, за да предаде чрез мен съобщение.
— Съобщение или предупреждение, как мислиш?
Челото на Шота се сви в замислена гримаса.
— Аз самата си задавах този въпрос. Не знам отговора. Изпратих съобщението по Надин, защото реших, че така или иначе Ричард ще разбере.
Калан потърка чело.
— Шота, чумата в Ейдиндрил най-напред повали деца, които бяха играли или гледали една игра.
— Джа’Ла.
— Да, точно така. Император Джаганг…
— Пътешественикът по сънищата.
Калан вдигна глава.
— Знаеш за него?
— Той често посещава спомените ми от бъдещето. Прави разни номера, опитва се да се намъкне в сънищата ми. Няма да му позволя.
— Мислиш ли, че е възможно именно пътешественикът по сънищата да ти е предал съобщението за ветровете, които преследват Ричард?
— Не. Номерата му са ми ясни. Повярвай ми. Не беше съобщение от Джаганг. Какво каза за чумата и Джа’Ла?
— Ами Джаганг е използвал умението си на пътешественик по сънищата, за да се вмъкне в съзнанието на един магьосник, когото изпрати да убие Ричард. Той дойде да гледа Джа’Ла. Имам предвид Джаганг е гледал играта през очите на магьосника. Джаганг побесня, виждайки, че Ричард е променил правилата на играта така, че да могат да се включат всички деца. Чумата започна именно от тези деца. Това е една от причините да мислим, че Джаганг е причинил избухването на епидемията. Първото дете, което отидохме да видим, беше на смъртно легло — Калан затвори очи и ги покри с пръсти, припомнила си случката. Пое си дълбоко дъх: — Двамата с Ричард бяхме коленичили край леглото му, когато умря. Беше само едно момче. Невинно малко момче. Чумата бе започнала да разлага цялото му тяло. Не мога да си представя страданията, които е изживял. Умря пред очите ни.
— Съжалявам — промълви Шота.
Калан се стегна, преди да вдигне глава.
— След като почина, ръката му се вдигна и се вкопчи в ризата на Ричард. Дробовете му се изпълниха с въздух. Придърпа Ричард към себе си и каза: „Ветровете те преследват.“
Над масата прелетя тревожна въздишка:
— Значи съм права. Не е било мое видение, а съобщение, изпратено чрез мен.
— Шота, Ричард мисли, че това означава, че Храмът на ветровете го преследва. Той откри дневника на един човек, живял по време на Голямата война отпреди три хиляди години. Вътре пише, че по онова време магьосниците пазели в Храма най-ценните и най-опасните си неща, а после го отпратили.
Шота, смръщила чело, се надвеси над масата.
— Отпратили са го? Къде?
— Не знаем. Храмът на ветровете се е намирал на връх Кимермост.
— Мястото ми е известно. Там няма нищо освен някакви жалки руини.
Калан кимна.
— Възможно е магьосниците да са използвали силата си, за да откъснат част от планината и да погребат Храма под скалите. Каквото и да са направили, Храма го няма. По написаното в дневника Ричард съди, че червените луни са били предупреждение от Храма. Освен това мисли, че Храмът на ветровете е бил известен като „ветровете“.
Шота потупа с пръст ръба на чашата си.
— Значи е възможно съобщението да е дошло направо от Храма на ветровете?
— Мислиш ли? Как може място да изпрати съобщение?
— Магьосниците от онези времена са били способни да извършат чрез магия неща, над които ние днес можем само да се дивим. Например Плъзгата. От това, което знам, а и след това, което ти ми каза, предполагам, че Джаганг е успял някак си да открадне нещо смъртоносно опасно от Храма на ветровете и така да запали чумата.
Калан усети как през тялото й плъзва ледена вълна от ужас.
— Как е възможно да е сторил подобно нещо?
— Той е пътешественик по сънищата. Има достъп до необозримо познание. Въпреки необмислените и неясни цели, които преследва, той е всичко друго, но не и глупав. В съня си бях докосната от съзнанието му — докато ловуваше в нощта. В никакъв случай не бива да го подценяваме.
— Шота, той иска да изкорени всяка магия.
Вещицата повдигна вежда.