Храмът на ветровете

— Много добре, Майко Изповедник. Да се научиш да приемаш истината е първата стъпка в установяването на контрола върху съдбата си.

— Шота, не искам да звучи неуважително, но гледане то в бъдещето не дава всички отговори. Преди ми каза, че ще докосна Ричард със силата си. Мислех, че това ще го унищожи. Опитах да се самоубия, за да не позволя да се изпълни предсказанието ти, за да не мога да го нараня. Ричард не ми позволи да се самоубия. Както се оказа, ти си видяла правилно бъдещето, но имало и още, и нещата се развиха по по-друг начин. Докоснах Ричард, но магията му го предпази и докосването ми не го нарани.

— Не видях резултата от докосването. Само че ще го докоснеш. Това е различно. Виждам, че и двамата ще се ожените.

Калан онемя.

— И за кого ще се омъжа аз.

— Виждам само неясна фигура. Не различавам черти те й. Не мога да позная кой е.

— Шота, чувала съм, че виденията на вещица за бъдещето са един вид пророчества.

— Кой ти го каза?

— Един магьосник. Зед.

— Магьосници — избоботи Шота. — Те нямат представа какво има в главата на една вещица. Мислят си, че знаят всичко. — Калан отметна назад дългата си коса.

— Шота, обещахме си да сме искрени една с друга, нали?

Шота изръмжа:

— Хм, ами в този случай, като че ли магьосникът е бил прав.

— Пророчествата не винаги се сбъдват така, както ни се струва. Смъртните опасности могат да бъдат избегнати или променени. Мислиш ли, че има начин да променя това пророчество?

Шота се намръщи.

— Пророчество?

— Онова, което ми каза. Дето ще предам Ричард.

Шота се намръщи още по-дълбоко и я изгледа подозрително.

— Да не се опитваш да ми кажеш, че това също е било предречено в пророчество?

Калан извърна очи от напрегнатия поглед на Шота.

— Когато пристигна онзи магьосник, в чието съзнание се бе вселил Джаганг, императорът каза, че е задействал пророчество, което щяло да улови Ричард в капан. В него също се говореше, че ще го предам.

— Спомняш ли си го?

Калан прокара пръст по ръба на чашата си.

— Това е един от онези спомени, за които говорихме — които ни се иска да забравим, но не можем.

„При червената луна ще дойде огнената буря. Свързаният с острието ще гледа как хората му гинат. Ако не направи нищо, тогава и той, и онези, които обича, ще умрат в адската жега, защото няма острие, добито от стомана или сътворено от магия, което може да навреди на врага му.

За да потуши адския огън, той трябва да потърси лек във вятъра. Светкавицата ще го завари поел по този път, защото онази в бяло, истинската му любима, ще го предаде в кръвта си.“

Шота се облегна назад с чаша в ръка.

— Вярно е, както казваш, че събитията в едно пророчество могат да бъдат променени. Или избегнати. Но не и в двойно подсигурено пророчество. А това е точно такова — капан, който оплита здраво жертвата. Червената луна е доказателство, че капанът е щракнал.

— Но не може да няма начин. — Калан отново отметна косата си назад. — Шота, какво трябва да направя?

— Да се омъжиш за друг — прошепна тя. — Също както и Ричард. Какво ще стане после, не мога да видя. Но поне това виждам в бъдещето.