Храмът на ветровете
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Храмът на ветровете». Краткое содержание книги:
— Вече ти казах, ще отговоря на въпросите ти. Няма защо да ме убеждаваш в собствения ми интерес от това. Също както Пазителя, Джаганг представлява за мен не по-малка опасност. Той се зарича да изкорени магията, но за да постигне целта си, използва магия.
— Но как е успял да отмъкне тази чума от Храма на ветровете? Мислиш ли, че изобщо е възможно? Сериозно ли го мислиш?
— Мога да ти кажа, че чумата не е започнала сама.
— Предположението ти е правилно.
— Била е задействана чрез магия.
— Как можем да я спрем?
— Не ми е известен лек срещу чума. — Шота отпи от чая си. Вдигна поглед към Калан: — От друга страна, как казахме, че е започнала чумата?
— С магия — смръщи чело Калан. — Искаш да кажеш… искаш да кажеш, че след като е била задействана с магия, дори да не знаем лек, може би има магия, която би могла да я спре? Това ли е предположението ти?
Шота сви рамене.
— Не знам за започването на чума повече, отколкото за спирането й. Знам обаче, че точно тази чума е задействана от магия. А щом е така, то логично е пак магия да може да я спре.
Калан се изправи на стола си.
— Значи тогава има надежда да я спрем и да спасим от смърт всички онези хора в Ейдиндрил.
— Вероятно. Ако трябва да сглобим парчетата, ще се получи най-малко това, че Джаганг е откраднал от Храма на ветровете магия, за да задейства чумата, и че Храмът се опитва да предупреди Ричард за опасността. — Защо Ричард?
— А ти как мислиш? Какво прави Ричард по-различен от всеки друг?
Тънката, дяволита усмивка на Шота смути Калан.
— Той е магьосник-войн. Притежава Субстрактивна магия. Благодарение на това успя да победи духа на Мрачния Рал и да спре Пазителя. Ричард е единственият, който притежава силата да направи необходимото, за да помогне. Не го забравяй — прошепна Шота в чашата си.
Калан изведнъж се почувства така, сякаш Шота се опитва да я насочи нанякъде. Прогони усещането. Вещицата се опитваше да помогне.
Събра смелост:
— Шота, защо изпрати Надин?
— За да се омъжи за Ричард.
— Защо Надин?
Устните на Шота се разляха в тъжна усмивка. Именно този въпрос бе очаквала.
— Защото ме е грижа за него. Исках да е поне някоя, у която ще може да намери макар и капчица утеха.
Калан преглътна.
— Но тази жена съм аз.
— Знам. Но трябва да се ожени за друга.
— Потокът на бъдещето ли ти го каза? Бъдещите ти… спомени?
Шота й отвърна с кимване.
— Не е било просто твое хрумване? Не искаш да изпратиш някого да се омъжи за него, само и само за да не съм аз?
— Не — Шота се облегна назад на стола си и се загледа в дърветата. — Видях, че ще се ожени за друга. И че това ще му причини огромна болка. Направих всичко, което бе по силите ми, за да бъде тази жена поне някоя, която той познава, у която ще намери поне мъничко утеха. Исках да му спестя колкото се може повече от болката.
Калан не знаеше какво да каже. Почувства се както когато се бореше с Марлин срещу течението на водата в тунела. Спомни си силата на водната маса, усещането да си прикован безнадеждно към мястото си от непоносимата тежест.
— Но аз го обичам — беше единственото, което успя да промълви.
— Знам — прошепна в отговор Шота. — Не заради се бе си се наложи да му избера друга невеста. Беше ми дадено да посоча коя, но че трябваше да го направя — това не избирах аз.
Калан с усилие потисна треперливия дъх в гърлото си, извръщайки очи от надвременния поглед на вещицата.
— Нямах право на избор — прибави Шота — за това кой да бъде твоят съпруг.
Очите на Калан мигом се върнаха върху вещицата.
— Какво? Какво искаш да кажеш?
— Ти ще се омъжиш. И то не за Ричард. Не мога да повлияя на това. И не е добър знак.
Калан беше като зашеметена.
— Какво искаш да кажеш?
— В цялата работа имат пръст духовете. На тях не може да им се влияе изцяло. Имат си мотиви, за да не се поддават на по-силно влияние. Какви са тези мотиви, не ми е дадено да знам.
Калан усети как по бузата й се търкулва сълза.
— Шота, какво да правя? Ще изгубя единствената си любов. Не мога да обичам никого освен Ричард, дори да исках. Аз съм Изповедник.
Шота седеше неподвижна като камък, загледана в Калан.
— Добрите духове ми оказаха огромно благоволение, позволявайки ми да избера невеста за Ричард. Търсих и не открих никоя друга жена, към която да изпитва поне минимални чувства на поносимост. Тя бе най-доброто, което можах да намеря. Ако наистина обичаш Ричард, ще трябва да се опиташ да се успокоиш с факта, че ще вземе Надин — жена, която познава и към която изпитва поне някакви чувства. Макар и нищожни. Може би с жена като нея той някой ден ще открие щастието, ще се научи да я обича.