Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
Калан прие клетвата му с кимане. Обърна се към всички:
— Най—добре ще е да се залавяме за работа.
Генерал Мейферт избоботи нещо в знак на съгласие:
— Това ще е добра възможност да намалим численото им превъзходство. Ако очакванията ни се оправдаят макар и наполовина, значи ще сме си свършили добре работата — Той се обърна към единия от двамата офицери: — Да се залавяме за работа. Хората ви трябва да тръгнат веднага, за да има достатъчно време да заемат позиции до сутринта. Не се знае колко може да се наложи да чакат до сутринта, но в случай че моментът настъпи на зазоряване, искам да сте готови.
— Орденът обича ранните нападения — обади се капитан Абернати. — До час ще сме тръгнали. Преди зазоряване ще сме заели позиции, за да сме готови, ако решат да атакуват по—рано.
— Ние също — отвърна на свой ред лейтенант Лейден.
Двамата офицери сведоха глави и се наканиха да вървят.
— Капитане — обърна се към единия Калан. И двамата спряха.
— Да, Майко Изповедник?
— Да имате някаква представа какво би могло да забавя принц Харолд и останалата част от армията ви? Отдавна би трябвало да е пристигнал. Галеанските войници наистина щяха да са ни от голяма помощ.
Капитан Абернати зачовърка едно копче на тъмната си униформа.
— Съжалявам, Майко Изповедник, аз също ги очаквах много по—рано. Не мога да предположа какво би могло да забави принца.
— Да, вече трябваше да е тук — повтори тя на себе си.
Вдигна очи към капитана: — Времето?
— Не е изключено, Майко Изповедник. Ако е имало бури, това може да го е забавило. Сигурно е това и в такъв случай можем да го очакваме съвсем скоро. Нашите хора са обучени да се справят в подобни условия в планината.
Калан въздъхна.
— Тогава да се надяваме, че скоро ще го видим. Капитан Абернати я погледна заговорнически. — Със сигурност знам, че принцът бързаше да събере хората си и да се насочи насам, за да помогне. Галеа се простира над долината Калисидрин. Лично принцът ми е казвал, че за самите нас би било най—добре да спрем Ордена там и да не им позволим да продължат нагоре в Средната земя, където нашите близки и семействата ни ще бъдат подложени на вражеския терор.
В погледа на лейтенант Лейден Калан прочете подозрението, че принцът е предпочел да остане в долината Калисидрин и егоистично да защитава отечеството си, което можеше да промени плановете на Ордена и да го изпрати вместо на север към платото Керн — тоест направо в родината на Лейден. Дори лейтенантът да бе помислил за подобно предателство от страна на принц Харолд, прояви достатъчно мъдрост, за да не го сподели гласно.
— На път за насам времето наистина бе лошо — продължи темата Калан. — Зима е в крайна сметка. Сигурна съм, че принц Харолд скоро ще дойде да помогне на своята Кралица и на съюзниците си от Д’Харанската империя.
Калан успя да им се усмихне, за да поуталожи създалото се напрежение.
— Благодаря ви, господа. Залавяйте се за работа. И нека добрите духове бдят над вас.
След като мъжете поздравиха в отговор и излязоха, Ейди подпря коленете си с ръце и се изправи.
— Ако нямаш нужда от мен, ще отида да уведомя Сестрите, Зед и Уорън за плановете ни.
Калан кимна уморено.
— Благодаря ти, Ейди.
Калан почувства зрящия отвътре поглед на старата чародейка върху себе си.
— Използвала си силата си — рече след малко Ейди.
— Бъде изписано на лицето ти. Трябва да починеш.
— Знам — отвърна Калан. — Но ме чака работа.
— Работата няма да се свърши сама, ако легнеш болна или нещо по—лошо. — Тънките пръсти на Ейди намериха ръката на Кара. — Погрижи се Майката Изповедник да остане сама за малко, за да може ако не друго, поне да положи глава на масата.
Кара премести близкия стол до масата и го посочи на Калан с твърд поглед:
— Седни. Аз ще остана на пост.
Калан бе на ръба на силите си. Използването на Изповедническата сила я изтощаваше напълно. Трябваше й време, за да се възстанови. Усилната езда на връщане само беше влошила нещата. Заобиколи масата и се отпусна тежко на сгъваемия стол. Намести вълчата кожа на раменете си. Мечът на Ричард все още бе на гърба й, дръжката стърчеше над рамото й. Не си направи труда да го помести.
Ейди се усмихна на безропотно подчинилата се на съвета й Калан и излезе. Кара застана на пост на входа. Главата на Калан се отпусна върху ръцете й. Като се опитваше да не се остави на ужасните събития от деня да я покорят, тя отклони мислите си към Ричард, припомни си топлата му усмивка, проницателните му сиви очи, нежните му пръсти. Очите й се затвориха. От умората столът и масата сякаш се завъртяха под тялото й. Успя да задържи мисления образ на Ричард само за няколко мига, след което сънят я повали.