Колоните на сътворението
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колоните на сътворението». Краткое содержание книги:
Докато прислугата хвърчеше във всички посоки, разнасяйки димящи плата с най-превъзходни гозби и се отнасяше с нея като с кралска особа, Дженсън с мъка си помисли как ли се е чувствала майка и, толкова млада и неопитна, обикновена прислужничка, на масата на Господаря Рал, пред цялото това изобилие от храни, каквито вероятно никога не си е и представяла, че съществуват. И в същото време колко е била разтреперана от присъствието на могъщ владетел, способен да убие човек, без дори да прекъсне вечерята си.
Не беше гладна. Откъсна вяло няколко парченца сочно свинско и ги подреди върху порязаника хляб, след което отгриза малка хапчица, заслушана в разговора между двамата мъже на масата. Разговаряха на общи теми. Дженсън си помисли, че Себастиан и императорът биха си казали много повече неща в нейно отсъствие. Сега обаче обсъждаха общи познайници и събития, случили се в отсъствието на Себастиан.
— Какво става с Ейдиндрил? — най-сетне попита Себастиан, докато забождаше на върха на ножа си парче месо.
Императорът изви с пръсти крехка патешка кълка. Забоде лакът до ръба на масата и махна вяло с пълна ръка.
— Нямам представа.
Себастиан отпусна ножа си.
— Как така? Познавам местността. Дотам има не повече от ден-два път. — Говореше почтително, но с явна загриженост. — Как е възможно да вървим нататък, без да знаем какво ни очаква вътре?
Джаганг отхапа от кълката, прихванал я с две ръце. Пръстите му бяха плувнали в мазнина.
— Изпратихме съгледвачи и патрулни двойки, но никой от тях не се върна.
— Никой не се е върнал? — Загрижеността накара Себастиан да повиши тон.
Джаганг си взе нож и отряза парче агнешко от едно плато.
— Абсолютно никой — повтори той и забоде парчето.
Себастиан облегна лакти на ръба на масата, сключи пръсти и започна да разсъждава на глас.
— Магьосническата кула се намира в Ейдиндрил — отрони след малко замислен. — Видях я при огледа миналата година. Разположена е на страната на планината, гледа към града.
— Спомням си доклада ти — отвърна Джаганг.
На Дженсън и се щеше да попита каква е тази Магьосническа кула, но не чак толкова, че да се осмели да прекъсне разговора им. Освен това по зловещия тон, с който Себастиан произнесе това име, можеше да предполага за какво става въпрос.
Себастиан разтърка длани.
— Мога ли да ви попитам какъв е планът ви?
Императорът щракна с пръсти. Всички прислужници мигом се изпариха. Дженсън на драго сърце би си тръгнала с тях и би се сгушила под одеялото, доволна, че отново си е тя, едно обикновено момиче. Навън удари гръм, вятърът запрати по шатрата мощни талази дъжд. Свещниците и лампите осветяваха лицата на двамата мъже, но не бяха достатъчно силни, за да разгонят сенките, покрили килимите и стените.
Император Джаганг хвърли бърз поглед на Дженсън, след което мастилено сините му очи се спряха върху Себастиан.
— Възнамерявам да предприема бърза атака. Не с цялата армия, както предполагам очакват да сторя, а с кавалерийски отряд, който да е маневрен, но в същото време достатъчно многоброен, за да представлява сериозна сила. Разбира се, в отряда ще бъде включен стабилен контингент магьосници и чародейки.
При тези думи над помещението изведнъж надвисна сериозност. Дженсън почувства, че е ням свидетел на ключови моменти в знаменателно събитие. Беше страшно да си помислиш за човешките животи, зависещи от думите, които тези двама мъже изричаха.
Себастиан размисли над казаното от Джаганг, мина известно време, преди да отговори.
— Имате ли представа как е преживял Ейдиндрил зимата?
Джаганг поклати глава. Отхапа парче агнешко и заговори, дъвчейки.
— Майката Изповедник може да е всякаква, но със сигурност не е глупава. Сигурно отдавна е разбрала — от посоката, в която се движим, от действията, които предприемаме, от падналите пред нас градове — какви са намеренията ни. Сигурен съм, че всички рапорти и цялата събрана информация са и подсказали, че напролет възнамерявам да нападна Ейдиндрил. Дадох им доста време, за да поразсъждават и да се поизмъчват в очакване на нерадостната си съдба. Предполагам вече на всички им треперят партенките, но не мисля, че и дава сърце да избяга.
— Нима мислите, че жената на Господаря Рал е тук? — изстреля, без да се замисли, удивената Дженсън. — В града? Самата Майка Изповедник?
Двамата мъже замлъкнаха и насочиха погледи към нея. Шатрата потъна в тишина. Дженсън се сепна.