Нож от блянове

— Само едно — отвърна Вандийн. — Когато Миране отишла в Кулата, скрила тази кукла, защото чула, че ще изгорят всичките й вещи. След като я отпъдили, си я прибрала и винаги я носела със себе си. Имала една чудатост обаче. Всеки път, щом спирала някъде за повече, си скривала куклата. Не ме питай защо. Но не би побягнала, без да си я вземе.

Елейн се отпусна в стола си и пак попи очите си. Плачът бе преминал в подсмърчане, но сълзите още бликаха.

— Значи Миране не е избягала. Била е убита и… премахната. — Прозвуча ужасно. — И другите ли според теб? Всички?

Вандийн кимна и за миг тънките й рамене се изгърбиха.

— Много се боя, че да — отвърна тя и се изправи. — Допускам, че са останали податки из вещите, които са оставили, скъпи спомени като тази кукла, любими накити. Убийцата е искала да ни внуши, че е умна в прикриването на престъпленията си, но не достатъчно. Само че ние не бяхме достатъчно умни и затова е решила да действа по-явно.

— За да наплаши Родственичките и да избягат — промълви Елейн. Това нямаше чак да я осакати, но щеше да я хвърли на милостта на Ветроловките, а те като че ли ставаха все по-стиснати. — Колко от тях знаят за това?

— Вече всички според мен — отвърна сухо Вандийн. — Заря каза на Дерис да си мълчи, но тази жена много обича да слуша собствения си глас.

— Това, изглежда, цели да уязви мен и да помогне на Аримила да вземе трона, но каква ще е ползата за една Черна Сестра? Не мога да допусна, че сред нас има две убийци. Но поне решава въпроса с Мери-лил. Говори със Сумеко и Алайз, Вандийн. Те могат да се погрижат другите да не изпаднат в паника. — Сумеко беше следващата по ранг след Реане, според йерархията в Родството, докато Алайз, макар да стоеше много по-ниско, беше с голямо влияние. — Отсега никоя да не остава сама, никога. Винаги да са поне по две заедно, а по три-четири ще е още по-добре. И ги предупреди да внимават с Кареане и Сарейта.

— Бих възразила за последното — отвърна Вандийн. — На групи би трябвало да са в безопасност, а Кареане и Сарейта ще разберат. Да ги предупредим да се пазят от Айез Седай? Родственичките тутакси щесе издадат.

Кирстиан и Заря закимаха и се намръщиха. След като помисли, Елейн с неохота се съгласи всичко да продължи в тайна. Родството трябваше да е в безопасност на групи.

— Уведоми Чанел за Реане и другите. Не допускам, че Ветроловките ги грози опасност — загубата им не би ме уязвила толкова, колкото ако загубим Родството — но няма ли да е чудесно, ако решат да сизаминат?

Не го очакваше — Чанел се боеше да се върне при Морския народ, без сделката да е изпълнена — но щеше да е светло петънце в този окаян ден, ако се махнеха. Едва ли нещо можеше да й помрачи деня повече. Тази мисъл я смрази. Светлината да дадеше дано нищо да не го помрачи повече.

Аримила избута с гримаса чинията с яхния. Бяха й предложили избор къде да спи тази нощ — този път избора го правеше Арлийн, слугинята й; знаеше какво обича — и най-малкото, което очакваше, беше прилична храна, но овнешкото беше тлъсто и освен това определено бе започнало да намирисва на развалено. Прекаляваха с овнешкото напоследък. Готвачът трябваше да изяде боя с камшика! Не знаеше кой от благородниците в този лагер го е наел, знаеше само, че уж бил най-добрият подръка — най-добрият! — но все едно. Щеше да изяде боя, за поука на другите. И след това да го изпъдят, разбира се. Никога не можеш да разчиташ на готвач, след като си го наказал.