Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
Настроението в шатрата не беше оживено. Няколко благородници в лагера се бяха надявали, че ще ги покани да вечерят с нея, но никой не беше достатъчно високопоставен. Вече започваше да съжалява, че не е поканила един-двама, дори някои от хората на Неан или Еления. Можеше да я позабавляват. Само най-близките й съюзници седяха око-ло масата — и все едно че седяха на помен. О, старият мършав Нейсин с оредялата несресана бяла коса нагъваше лакомо, явно без да забелязва, че яхнията е почти развалена, и бащински я потупваше по ръката. Тя отвръщаше на усмивките му като послушна дъщеря. За тази вечер глупакът беше облякъл едно от извезаните си на цветчета палта. Толкова натруфено, че можеше да мине за женски халат! За щастие похотливите му усмивки бяха насочени към Еления, която потръпваше и лисичото й лице пребледняваше всеки път, щом погледнеше към него. Властваше над Дома Саранд все едно, че тя беше Върховният трон, а не съпругът й, но все още се боеше, че Аримила ще позволи Нейсин да се домогва до нея. Заплахата вече беше ненужна, но не беше зле да я има подръка, за всеки случай. Да, Нейсин беше съвсем щастлив в напразното си домогване към Еления, но другите бяха помръкнали. Блюдата им си стояха почти недокоснати, а двамата слуги непрекъснато притичваха да им допълнят чашите. Не обичаше да се доверява на чужди слуги. Виното поне не се беше вкиснало.
— Продължавам да твърдя, че трябва да ударим по-здраво — избу-боти пиянски Лир над чашата си. Тънък като вейка, с червеното палто, по което личеше протритото от стегите на бронята, Върховният трон на Барин както винаги гореше от нетърпение да удря. Хитростта в тактиката за него бе просто нещо недостижимо. — Моите „очи и уши“ донасят, че всеки ден в града прииждат нови ратници през тези „портали“ — Поклати глава и измърмори нещо под нос. Наистина вярваше на всички тези слухове за десетки Айез Седай в Кралския дворец. — С всички тези дребни ужилвания само губим хора.
— Съгласна съм — каза Карайнд и опипа голямата златна игла с бягащата Червена лисица на Аншар, закопчана на гърдите й. Не беше по-малко пияна от Лир. Грубоватото й лице се беше отпуснало. — Трябва да ударим здраво, вместо да хвърляме хора нахалост. Минем ли през стените, численото ни превъзходство ще си каже думата.
Аримила стисна устни. Можеха най-малкото да проявят дължимото уважение към жена, която скоро щеше да е кралицата на Андор, а не непрекъснато да й противоречат. За жалост Барин и Аншар не бяха обвързани с нея толкова здраво като Саранд и Араун. За разлика от Джарид и Неан, Лир и Карайнд бяха обявили подкрепата си, без да го оповестят писмено. Нейсин също не го беше направил, но тя не се боеше, че може да го загуби. Него го беше увила на китката си като гривна.
Усмихна се насила и се постара да вложи веселост в гласа си.
— Губим наемници. За какво са наемниците, ако не за да умират вместо нашите ратници? — Вдигна чашата си и един длъгнест мъж в синята й, обшита със сребро ливрея притича да я напълни. Беше толкова припрян, че плисна една капка на ръката й. Тя се навъси, а нещастникът извади кърпа от джоба си и я попи, преди тя да успее да си дръпне ръката. Носната му кърпа? Светлината само знаеше къде е била тази мръсна дрипа, а той я докосна с нея! Устата му се сгърчи от страх, докато се отдръпваше, кланяше се и мърмореше извинения. Само да привършеше с тази вечеря. След това можеше да го изпъди. — Когато тръгна срещу Пограничниците, ще ни трябват всичките ни ратници. Не си ли съгласна, Неан?
Неан трепна, все едно че я боцнаха с игла. Тънка и бледа, с жълти копринени одежди със сребристия герб на Трите ключа на Араун, извезан на гърдите й, през последните няколко недели тя бе започнала да изглежда измъчена, сините й очи бяха хлътнали и уморени. Цялото й високомерие си беше отишло.
— Разбира се, Аримила — покорно отвърна тя и пресуши чашата си. Добре. Двете с Еления явно се бяха опитомили, но не беше зле да проверява от време на време, за да се увери, че не замислят нещо.
— Щом Люан и другите няма да те подкрепят, каква полза да се завзима Кемлин? — Силвейз, внучката на Нейсин и негова наследнич-ка, проговаряше толкова рядко, че въпросът прозвуча стъписващо. Бе снажна и грозновата и погледът й обикновено блуждаеше, но точно в този момент в сините й очи се долавяше необичайна острота. Всички я зяпнаха. Това като че ли изобщо не я смути. Въртеше чашата с вино между пръстите си — Аримила прецени, че е най-много втората й. — Ако наистина се налага да се бием с Пограничниците, защо да не приемем примирието с Люан, за да може Андор да излезе на бойното поле с цялата си сила, незатруднен от разделения?