20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
— Вижте какво става, господин д’Артанян — каза той-
Д’Артанян се приближи до прозореца с обичайната си безгрижност.
— Охо! — рече той. — Какво е това? Маршал дьо Ла Мейере се връща без шапка. Ръката на Фонтрай е превързана, ранени гвардейци, коне в кръв… Е, но какво правят часовите? Те се прицелват, ще стрелят!
— Заповядано им е да стрелят по народа, ако народът се приближи до Пале Роял — каза Мазарини.
— Но ако те открият огън, всичко е загубено! — извика д’Артанян.
— Имаме железни врати.
— Железни врати! Работа за пет минути. Железни врати! Ще ги изкъртят, ще ги извият, ще ги счупят! … Не стреляйте, дявол да го вземе! — извика д’Артанян, като отвори прозореца.
Въпреки това предупреждение, което не можа да се чуе сред шума, разнесоха се три-четири мускетни изстрела; последва ги страшна пушечна стрелба; куршумите зачукаха по фасадата на Пале Роял; един от тях мина под ръката на д’Артанян и счупи огледалото, в което Портос се оглеждаше самодоволно.
— Ай! — извика кардиналът. — Венецианско огледало!
— О, ваше високопреосвещенство — каза д’Артанян, като затваряше спокойно прозореца, — не плачете още, не заслужава, защото навярно след един час в Пале Роял няма да остане нито едно огледало, нито венецианско, нито парижко.
— Но на какво мнение сте тогава? — цял разтреперан попита кардиналът.
— Е, пусто да остане, върнете им Брусел, щом го искат! За какво ви е един парламентски съветник? Никаква полза няма от него!
— А вие, господин дю Валон, и вие ли сте на същото Мнение? Какво бихте направили?
— Бих върнал Брусел — отговори Портос.
— Елате, елате, господа — извика Мазарини, — ще поговоря за това на кралицата.
В края на коридора той се спря и запита:
— Мога да се надявам на вас, господа, нали?
— Ние не се отдаваме два пъти — отвърна д’Артанян, — ние се отдадохме на вас, заповядайте, ще се подчиним.
— Тогава влезте в тоя кабинет и почакайте.
След това кардиналът заобиколи и влезе в салона през друга врата.
XX. БУНТЪТ СЕ ПРЕВРЪЩА ВЪВ ВЪСТАНИЕ
Кабинетът, където влязоха д’Артанян и Портос, се отделяше от салона, дето беше кралицата, само със завеса. През тая тънка преграда се чуваше всичко, което се говори, а през тесния отвор между двете половини на завесата се виждаше всичко, което става в другата стая.
Кралицата стоеше права в салона, побледняла от гняв; но тя се владееше толкова добре, че не можеше да се познае вълнението й. Зад нея стояха Коменж, Вилкие и Гито; зад тях — жените.
Пред нея беше застанал канцлерът Сегие, същият, който преди двадесет години я преследваше тъй упорито. Той разказваше, че счупили каретата му, че го гонили, че той се спуснал в двореца О …, че веднага нахлули в двореца и го разграбили и опустошили; за щастие той успял да стигне до един кабинет, скрит зад тапетите, където някаква стара жена го заключила заедно с брат му, Моския епископ. Там опасността била толкова голяма, разярените бунтовници се приближили до кабинета с такива закани, че канцлерът мислел, че е дошъл последният му час, и се изповядал на брат си, за да бъде готов, ако го открият. Но за щастие, не го намерили: народът помислил, че той е избягал през някоя задна врата, и се оттеглил, като му дал възможност да излезе. Тогава той се облякъл в дрехите на маркиз дьо … и излязъл от двореца, като прекрачил през трупа на полицейския пристав й двама гвардейци, убити при защитата на входа.
През време на тоя разказ Мазарини влезе, промъкна се безшумно до кралицата и заслуша.
— Е, какво мислите за това? — попита кралицата, когато канцлерът свърши разказа си.
— Мисля, че работата е доста сериозна, всемилостива Господарке.
— Но какъв съвет ще ми дадете?
— Бих дал един съвет на ваше величество, но не смея.
— Осмелете се, осмелете се, господине — каза кралицата с горчива усмивка. — Едно време, при други обстоятелства, вие бяхте много по-смел.
канцлерът се изчерви и промърмори няколко думи. и става въпрос за миналото, а за настоящето — Продължи кралицата. — Вие казахте, че можете да ми А Дете някакъв съвет. Какъв е той?
касае се милостива господарке — нерешително отговори канЦлерът, — освободете Брусел.
Кралицата беше много бледна, но при тия думи побледня още повече и лицето й се измени.
— Да освободя Брусел — извика тя — никога!
В тая минута в съседната зала се чуха стъпки и маршал дьо ла Мейере се появи на вратата без доклад.
— А, ето ви и Вас, маршале! — радостно извика Ана Австрийска. — Надявам се, че вразумихте цялата тая стан. Нали?