Шутът на кралицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Шутът на кралицата». Краткое содержание книги:
— Мислех, че просто е уморен — повторих глупаво.
— Знам — каза Даниел.
Затворих вратата и се върнах в магазина.
— Колко време, как мислиш?
Мислех, че ще каже месеци, може би година.
— Дни — каза той тихо. — Може би седмици. Но мисля, че не повече.
— Дни ли? — казах неразбиращо. — Как е възможно да са дни?
Той поклати глава, в очите му имаше съчувствие.
— Съжалявам, Хана. Ще бъде съвсем скоро.
— Да помоля ли някой друг да го погледне? — настоях. — Може би наставникът ти?
Той не се обиди.
— Ако искаш. Но всеки ще каже същото. Можеш да напипаш буцата в корема му, Хана, това не е мистерия. Тя притиска корема му, сърцето и дробовете. Изстисква живота от него.
Рязко вдигнах ръце.
— Спри — казах нещастно. — Спри.
Той млъкна веднага.
— Съжалявам — каза. — Но той не чувства болка. И не се страхува. Подготвен е за смъртта. Знае, че тя идва. Тревожи се единствено за теб.
— За мен! — възкликнах.
— Да — каза той спокойно. — Трябва да го увериш, че си осигурена, че си в безопасност.
Поколебах се.
— Аз лично му се заклех, че ако изпаднеш в някакво затруднение или попаднеш в опасност, ще се погрижа за теб повече отколкото за който и да било. Ще те закрилям като своя съпруга, докато си жива.
Хванах се за дръжката на вратата, за да не се хвърля в ръцете му и да заплача като наскърбено дете.
— Това е било любезно от твоя страна — успях да кажа. — Не се нуждая от закрилата ти, но е било мило от твоя страна да го успокоиш.
— Имаш закрилата ми, независимо дали се нуждаеш от нея, или не — каза Даниел. — Аз съм твой съпруг, и не го забравям.
Той вдигна наметалото си от столчето пред огъня и го метна на раменете си.
— Ще дойда утре, и ще идвам всеки ден по пладне — каза той. — И ще намеря някоя добра жена да седи при него, за да можеш да си почиваш.
— Аз ще се грижа за него — изрекох сърдито. — Нямам нужда от никаква помощ.
Той спря на вратата.
— Наистина ти трябва помощ — каза тихо. — Това не е нещо, с което можеш да се справиш добре сама. И ще получиш помощ. Аз ще ти помагам, независимо дали го искаш или не. И ще се радваш за това, когато всичко приключи, дори и да се съпротивляваш сега. Ще бъда добър с теб, Хана, независимо дали ме искаш, или не.
Кимнах: не бях убедена, че ще успея да проговоря. После той излезе в дъжда, а аз се качих горе при баща ми, взех Библията на староеврейски и му почетох още малко.
Както бе предсказал Даниел, баща ми отпадаше много бързо. Верен на думата си, Даниел доведе нощна болногледачка, така че баща ми никога не беше сам, в стаята му винаги гореше свещ и се чуваше тихият шепот на думите, които той обичаше да чува. Жената, Мари, беше здраво френско селско момиче, дъщеря на набожни родители, и можеше да рецитира всички псалми, един след друг. Нощем баща ми заспиваше, приспан от напевния бавен говор на Ил дьо Франс. Намерих момче, което да се грижи за магазина денем, докато аз седях с баща си и му четях на староеврейски. Едва през април намерих един нов том, в който имаше малък оцелял откъс от молитвите за мъртвите. Видях признателната му усмивка. Той вдигна ръка: замълчах.
— Да, време е — беше всичко, което каза. Гласът му едва се долавяше. — Ще бъдеш ли добре, дете мое?
Сложих книгата на седалката на стола си и коленичих до леглото му. Той с усилие положи ръка върху главата ми за благословия.
— Не се тревожи за мен — прошепнах. — С мен всичко ще бъде наред. Имам магазина и печатарската преса, мога да си изкарвам прехраната, а Даниел винаги ще се грижи за мен.
Той кимна. Вече се унасяше, твърде далече, за да ме посъветва, твърде далече, за да ме увещава.
— Благославям те, querida — каза той нежно.
— Татко! — Очите ми бяха пълни със сълзи. Сведох глава към леглото му.
— Бъди благословена — повтори той и продължи да лежи безмълвно.
Седнах отново в стола си и примигнах. През мъглата на сълзите едва виждах думите. После започнах да чета:
— Да се възвиси и освети Великото Име, в света, който е създал по волята своя, ще въведе царството Си, през живота ви и дните ви и дните на целия Израилев Дом, скоро и в близко време, Амен!10
През нощта, когато болногледачката почука на вратата ми, бях облечена, седнала на леглото и чаках да ме повика. Приближих се до леглото на баща си и видях лицето му, усмихнато, грейнало и лишено от всякакъв страх. Знаех, че мисли за майка ми и ако имаше някаква истина във вярата му, или дори във вярата на християните, скоро щеше да я поздрави в рая. Казах тихо на болногледачката: „Можете да отидете и да доведете доктор Даниел Карпентър“, и я чух как затрополи надолу по стълбите.
10
Началните редове на еврейската заупокойна молитва „кадиш“. — Бел.прев.