Шутът на кралицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Шутът на кралицата». Краткое содержание книги:
Новините, които те носеха от Англия, бяха мрачни като следобедното небе. Крал Филип беше дошъл да посети съпругата си в Лондон, но не й беше донесъл много радост, и всички казваха, че си е отишъл у дома само за да види какво може да получи от нея. Имаше злобни клюки, че взел със себе си любовницата си и двамата танцували всеки ден под измъчения поглед на кралицата. Сигурно беше принудена да седи на трона си и да го гледа как се смее и танцува с друга жена, а после да търпи гневните му изблици срещу членовете на съвета, които се помайваха и не се справяха във войната срещу Франция.
Исках да отида при нея. Мислех си, че сигурно се чувства отчаяна, изоставена и без приятели в един двор, който отново бе омаян от испанците и се беше изпълнил с лукава радост, оглавяван от новата любовница на краля и присмиващ се на липсата на изтънченост на англичаните. Но другата новина от Англия беше, че изгарянето на еретиците продължава безмилостно, и аз разбрах, че не мога да бъда в безопасност в Англия — всъщност и никъде другаде.
Реших да остана в Кале, въпреки студа, въпреки самотата си, да остана и да чакам, и да се надявам, че някой ден в скоро време ще се почувствам по-способна да взема решение, че някой ден в най-скоро време ще си върна оптимизма, че някой ден, един ден, отново ще се науча да изпитвам радост.
Лятото на 1557
В началото на лятото улиците се изпълниха с вербуващи офицери, които минаваха с маршова стъпка по улиците, биеха барабани и подсвиркваха на момчетата, приканвайки ги да се запишат като доброволци за английската армия, за да се бият срещу французите. На пристанището цареше неспирна суматоха от пристигащи и заминаващи кораби, които разтоварваха оръжия, барут и коне. В полята извън града беше изникнал малък лагер и на войниците нареждаха да маршируват насам-натам, крещяха им и после отново ги караха да маршируват. Знаех само, че допълнителното движение през градската порта ми докарваше много допълнителни клиенти. Офицерите и войниците от тази раздърпана, набързо събрана армия не се интересуваха много от книги и знания, а аз се боях от настоятелните им, алчни погледи. Градът стана неуправляем заради стотиците новодошли мъже и аз започнах отново да нося тъмни панталони, подпъхвах косата си под шапката и обличах дебело късо палто въпреки лятната жега. Носех кинжал в ботуша си и бях готова да го използвам, ако някой ме беше нападнал или проникнал в магазина. Задържах Мари, болногледачката на баща ми, като своя квартирантка, и двете с нея залоствахме вратата в шест часа всяка вечер и не я отваряхме до сутринта, като загасвахме свещите, ако чуехме кавга на улицата.
Пристанището беше почти задръстено от пристигащи кораби: щом мъжете потеглеха с маршова стъпка от полята извън града към отдалечените укрепления, лагерът веднага се изпълваше с нови войници. В деня, когато кавалерията мина с тропот през града, ми се струваше, че шумът ще събори комина от покрива. Други жени на моята възраст се редяха по улиците, като подвикваха приветствия и махаха на минаващите войници, хвърляха цветя и оглеждаха офицерите, но аз държах главата си сведена. Бях видяла достатъчно смърт: сърцето ми не се вълнуваше при звука на тръбите и настойчивото биене на барабаните. Видях сестрите на Даниел да вървят, хванати под ръка, край крепостните стени, в най-хубавите си рокли, като съумяваха да гледат скромно надолу и същевременно да се озъртат, отчаяно копнеещи да получат внимание от всеки минаващ английски офицер. Не можех да си представя да изпитам отново желание. Не можех да си представя възбудата, която сякаш беше завладяла всички освен мен. Изпитвах само тревога за магазина, ако войниците станеха неуправляеми, и признателност, че за късмет бях избрала къща, която се намираше зад стените, макар и само на един ярд навътре, вместо на един ярд извън тях.
Към средата на лятото английската армия, събрана, наполовина обучена и обзета от желание да се сражава, потегли от Кале, водена лично от крал Филип. Те се насочиха към Сен Кентен, а през август щурмуваха града и го отвоюваха от французите. Това беше огромна победа срещу омразен враг. Гражданите на Кале, изпълнени с амбиция да си възвърнат изцяло изгубените английски земи във Франция, полудяха от радост при този първи знак, и всеки завръщащ се войник бе отрупван с цветя, а в охотно протегната му ръка поставяха рог с вино, и го благославяха като спасител на своя народ.
Видях Даниел в църквата в неделя, когато свещеникът проповядваше за победата на богоизбрания народ над коварните французи, а после, за мое удивление, се помоли кралицата благополучно да роди син и престолонаследник. За мен тази новина беше по-добра от превземането на Сен Кентен, и за първи път от дълги месеци почувствах как се ободрявам. Когато си помислих, че тя отново носи дете в утробата си, почувствах как повдигам сведеното си лице се усмихвам. Колко ли щастлива беше, това сигурно я връщаше към радостта, която бе изпитвала в началото на брака си, и сега сигурно смяташе, че Бог е простил на англичаните и тя може да стане благосклонна кралица и добра майка.