Шутът на кралицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Шутът на кралицата». Краткое содержание книги:
После слуховете за френско настъпление станаха по-подробни. Една жена, която идваше в магазина ми, предупреди Мари, че трябва да скрием книгите си и да заровим скъпоценностите си.
— Защо? — запитах настоятелно Мари.
Лицето й беше побеляло.
— Аз съм англичанка — каза ми тя. — Баба ми беше чистокръвна англичанка.
— Не се съмнявам в лоялността ти — казах, без да мога да повярвам, че някой се опитва да докаже произхода си пред мен, която бях мелез по рождение, образование, религия и избор.
— Французите идват — каза тя. — Онази жена е от моето село и била предупредена от приятелката си. Дошла е да се укрие в Кале.
Тя беше първата от мнозина. Постоянен поток от бегълци от английските земи се стичаше през портите. Хората бяха убедени, че ще са в най-голяма безопасност в този недосегаем град.
Търговската камара, която почти управляваше града, направи голямо спално помещение в Стейпъл Хол, внесе храна преди френското настъпление, и предупреди всички здрави млади мъже и жени в Кале, че трябва да се подготвят за обсада. Французите идваха, но английската и испанската армия щяха да ги преследват упорито. Не трябваше да се боим от нищо, а трябваше да се подготвим.
После през нощта, съвсем неочаквано, укреплението Ниоле падна. То беше едно от осемте укрепления, които пазеха Кале, и затова загубата не беше голяма. Но Ниоле се намираше на река Ам, и оттам се контролираха морските шлюзове, които трябваше да наводнят каналите около града, така че никоя армия да не може да премине. След като Ниоле беше във френски ръце, не разполагахме с друга защита, освен останалите укрепления и високите стени. Бяхме изгубили първата отбранителна линия.
Още на другия ден чухме тътен на оръдия, а после през града се понесе слух. Укреплението Ризбан, което охраняваше вътрешното пристанище на Кале, също беше паднало, макар да беше новопостроено и наскоро укрепено. Сега самото пристанище лежеше открито за френските кораби, а английските кораби, които се поклащаха дръзко на котва в пристанището, можеха всеки момент да бъдат превзети.
— Какво ще правим? — попита ме Мари.
— Това са само две укрепления — казах упорито, опитвайки се да скрия страха си. — Английската армия ще разбере, че сме под обсада, и ще дойде да ни спаси. Ще видиш, след по-малко от три дни ще бъдат тук.
Но вместо това френската армия се подреди в редици пред стените на Кале, и френските стрелци с аркебузи изстрелваха градушка от стрели. Стрелите описваха дъги над стените и избиваха безразборно хора, които тичаха по улиците, отчаяно опитващи се да влязат в къщите си.
— Англичаните ще дойдат — казах. — Лорд Робърт ще дойде и ще атакува французите в гръб.
Залостихме кепенците на магазина и се спотайвахме в задната стая, изпаднали в ужас, че големите порти, толкова близо до малкия ни магазин, ще бъдат прицел на атаката. Французите докараха обсадни машини. Макар да бяхме скрити в задната стая на магазина, чувах блъскането на големия таран по залостените порти. Нашите войници на крепостните стени стреляха, отчаяно опитвайки се да избият войниците, които събаряха защитните съоръжения. Чух рев и съскане, когато голямо буре с врящ катран беше съборено от стените и изсипано върху нападателите отдолу: чух писъците им, когато бяха опърлени и обгорени, а обърнатите им нагоре лица понесоха най-страшния удар. Мари и аз, обзети от отчаяние и страх, се снишавахме зад вратата на магазина, сякаш тънките дървени дъски можеха да ни защитят. Не знаех какво да правя, нито пък къде да отида, за да съм в безопасност. За миг си помислих да изтичам през улиците до къщата на Даниел, но бях твърде изплашена, за да махна резето на входната врата, а освен това навън цареше безпорядък, оръдейни снаряди описваха дъги над градските стени и падаха по улиците, горящи стрели се сипеха като дъжд по сламените покриви, а подкрепленията тичаха през тесните улици към стените.
После тропотът на стотици конски копита се разнесе по улицата пред вратата ни и аз осъзнах, че английската армия, разквартирувана в града, се събира за контраатака. Сигурно смятаха, че ако могат да прогонят френската армия от портите на града, близката околност може да бъде завзета отново, и напрежението — свалено от градската отбрана.