Шутът на кралицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Шутът на кралицата». Краткое содержание книги:
Когато Даниел се приближи до мен, докато всички излизахме от църквата, той видя оживлението по лицето ми и се усмихна:
— Значи не знаеше за състоянието на кралицата?
— Откъде бих могла да знам? — казах. — Не се виждам с никого. Чувам само най-общи клюки.
— Има новини и за стария ти господар — каза той с равен тон. — Научи ли?
— Робърт Дъдли? — Почувствах, че се олюлявам от шока, когато чух думите му. — Какви новини?
Даниел пъхна ръка под лакътя ми да ме задържи.
— Добри новини — каза той тихо, макар да виждах, че те не му носят голяма радост. — Добри новини, Хана, успокой се.
— Освободен ли е?
— Той и още половин дузина мъже, обвинени в държавна измяна, бяха освободени преди известно време и се сражаваха заедно с краля. — Начинът, по който Даниел изви устни, показваше, че според него лорд Робърт се грижеше най-вече за собствената си кауза. — Твоят господар събрал собствен конен отряд преди месец…
— Минал е през града? И аз не съм разбрала?
— Би се при Сен Кентен и беше споменат в докладите заради храбростта си — каза кратко Даниел.
Почувствах как грейвам от удоволствие.
— О! Колко прекрасно!
— Да — каза Даниел без въодушевление. — Нали няма да се опитваш да го намериш, Хана? Извън градските стени е опасно.
— Той ще се прибере през Кале, нали? Когато французите поискат мир?
— Така предполагам.
— Ще се опитам да го видя тогава. Може би ще ми помогне да се върна в Англия.
Даниел пребледня, лицето му стана още по-сериозно от преди:
— Не можеш да рискуваш да се върнеш, докато правилата срещу ереста са още толкова строги — каза той тихо. — Веднага ще те подложат на разпит.
— Ако съм под закрилата на негова светлост, ще бъда в безопасност — казах с проста увереност.
Струваше му голямо усилие да признае влиятелността на лорд Робърт.
— Предполагам. Но, моля те, говори с мен, преди да вземеш решение. Знаеш ли, той може и да не се ползва с твърде добро име, това е само една смела постъпка в дълъг живот, изпълнен с предателства.
Не обърнах внимание на критиката.
— Мога ли да те изпратя до вратата на дома ти?
Той ми предложи ръката си и аз я поех и закрачих редом с него. За първи път от месеци почувствах как малко от собственото ми мрачно настроение изчезва и се разтваря. Кралицата очакваше дете, лорд Робърт беше свободен и обсипан с почести заради храбростта си, Англия и Испания, съюзени, бяха победили френската армия. Със сигурност нещата щяха да започнат да се подреждат и за мен.
— Майка ми казва, че те е видяла на пазара в панталони — отбеляза Даниел.
— Да — казах небрежно. — Когато по улиците има толкова много войници и грубияни, така се чувствам в по-голяма безопасност.
— Би ли се върнала отново в моята къща? — попита Даниел. — Искам да те пазя. Можеш да задържиш магазина.
— Той не носи печалба — признах честно. — Не страня от теб заради магазина. Не мога да се върна при теб, Даниел. Взех решение и няма да го променя.
Бяхме стигнали до вратата ми.
— Но ако си в беда или опасност, ще ме повикаш — настоя той.
— Да.
— И няма да заминеш за Англия или да се срещнеш с лорд Робърт, без да ми кажеш?
Свих рамене:
— Нямам планове, с изключение на това, че бих искала да видя отново кралицата. Сигурно е много щастлива, иска ми се да я видя сега, когато очаква детето си. Толкова бих искала да я видя, изпълнена с радост.
— Може би когато мирният договор бъде подписан — предложи той. — Мога да те заведа до Лондон да я посетиш и да те върна, ако ти харесва това предложение.
Погледнах го предпазливо:
— Даниел, това наистина ще бъде мило.
— Бих направил всичко да те зарадвам, всичко, което ще те направи щастлива — каза той нежно.
Отворих вратата:
— Благодаря ти — казах тихо и се отдалечих от него, за да не допусна грешката да пристъпя напред и да се сгуша в обятията му.
Зимата на 1557–1558
Носеха се слухове, че победената френска армия се е обърнала кръгом и се прегрупира по границата. Всеки чужденец, който пристигаше в Кале за коледния пазар, беше смятан за шпионин. Французите трябваше да тръгнат срещу Кале, за да отмъстят за Сен Кентен, но те сигурно знаеха, както знаехме всички, че градът не може да бъде превзет. Всички се страхуваха, че укрепленията извън града ще бъдат минирани, че дори сега опитните френски сапьори дълбаеха като червеи самата тъкан на английската земя. Всички се страхуваха, че стражите ще бъдат подкупени, че крепостта ще падне чрез предателство. Но над всичко това господстваше радостна увереност, че французите не може да успеят. Филип Испански беше блестящ командир, беше извел на бойното поле цвета на английската армия, какво можеха да направят французите, когато армия като нашата нападаше собствените им граници, а зад тях имаше непревземаема крепост като нашата?