Шутът на кралицата

— Ако е заради майка ми и сестрите ми… — подхвана той.

Вдигнах ръка.

— Успокой се, Даниел — казах тихо. — Те са такива, каквито са, и аз не ги харесвам, но ако ти ми беше останал верен, щях да намеря някакъв начин да живея с тях. Без любовта ни всичко това е без значение.

— Какво ще правиш тогава? — попита той и аз долових отчаянието в гласа му.

— Ще остана тук с баща си, а когато дойде подходящият момент, ще се върнем в Англия.

— Искаш да кажеш, когато мнимата принцеса се възкачи на трона, а предателят, когото обичаш, излезе от Тауър — обвини ме той.

Извърнах глава от него.

— Каквото и да стане, няма да е твоя грижа какво правя — казах тихо. — Сега искам да си вървя.

Даниел сложи длан върху ръката ми. През тънкия ленен ръкав почувствах колко гореща е дланта му. Гореше от страдание.

— Хана, обичам те — каза той. — За мен ще бъде равносилно на смърт, ако отказваш да ме виждаш.

Обърнах се отново към него и го погледнах право в очите, като момче, не като жена, която среща погледа на съпруга си.

— Даниел, нямаш кого друг да виниш, освен себе си — казах рязко. — Не съм жена, с която можеш да си играеш. Ти ме измами и аз изтръгнах любовта си към теб от сърцето и от ума си и нищо, нищо, няма да я възстанови. Ти си непознат за мен, сега и завинаги. Свършено е. Върви си по пътя, а аз ще вървя по своя. Свършено е.

Той изхлипа дрезгаво, сякаш гърлото му бе възпалено, обърна се и се отдалечи бързо. Върнах се в магазина възможно най-тихо и бързо, качих се по стълбите до малката празна спалня, в която бях отпразнувала свободата си, хвърлих се по очи на малкото легло, покрих главата си с една възглавница, и мълчаливо заплаках за любовта, която бях изгубила.