Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
19
Изведнъж Мелинда прояви жив интерес към работата на Камерън. По цял ден беше с него да го развежда с колата където пожелае и да го води у приятелите им, за да му дадат по някой съвет. Тая вечер, докато се хранеха, бърбори безспир за височината, дренажа, гледката и водния фон на някакво място на изток от Литъл Уесли, което Камерън избрал за своя клиент. Клиентът пристигал в събота и дотогава Тони трябвало да изготви подробно описание на природните дадености на мястото.
— Какъв разкош е тоя воден фон на почвата, нали? Тони ми обясни как се познава дали наистина има воден фон, или няма. Повечето хора си мислят, че малко като се понадигне почвата, значи има, ама не е така.
Вик се понамръщи.
— Предполагам, че ми говориш за водонаситеност, а не за воден фон, защото земята по принцип си има воден фон.
Мелинда навъсено го изгледа над масата.
— Какво искаш да кажеш с това по принцип? Щом като има вода, значи има и воден фон!
— Ще излезе, че навсякъде има вода — отвърна Вик. — А според определението за воден фон говорим при най-горния, наситен с вода земен слой. Такъв слой има навсякъде, дори и в Сахара, само че е много надълбоко. Не знам какво ти е наприказвал Тони, но във всеки случай това е вярното.
Мелинда се умълча доста за дълго. Когато отново заговори, първите й думи бяха за белия гранит, който Камерън се опитвал да достави.
— Кажи му да провери във Върмонт — предложи Вик.
— Това е идея! Там има чудесен камък! Помниш ли…
— Е, не е чак пароски мрамор, но все ще свърши работа — сряза я Вик, зает да маже с масло една репичка.
Мелинда премина към дренажната система. Тони имал великолепната идея водите да се оттичат в изкуствен водоем по протежение на парцела. Вик така и не можа да разбере откъде ще се вземе всичката тази вода и идеята на Тони не му направи никакво впечатление, макар че Мелинда я намираше оригинална — явно Тони й я беше представил за оригинална.
— Римляните са постъпвали така преди две хиляди години — каза й Вик. — В Авиньон например.
— Къде се намира Авиньон, татко? — попита Трикси.
Вик изведнъж осъзна, че заради Камерън Трикси е пропуснала неделния си урок.
— Авиньон се намира в Южна Франция. Бил е седалище на папата — преди петстотин години, струва ми се. Трябва да идеш там някой ден. Има една известна песен:
запя той и увлече след себе си Трикси. Двамата пееха ли, пееха, докато сервираха десерта, а Мелинда бърчеше чело, като че ли от пеенето я заболяваше главата. Трикси беше неуморима за подобни неща и баща и дъщеря продължиха да пеят, докато миеха чиниите, после разучиха втория куплет и все така пееха ли, пееха, докато накрая Мелинда не издържа:
— О, за бога, Вик, престанете!
В събота сутринта Вик срещна Хорас в железарския магазин в Литъл Уесли и той веднага спомена за Камерън. Като излязоха от магазина и тръгнаха към паркинга до супермаркета, Хорас рече:
— Чувам, че Ферис щял да купува мястото до Фил. — Ферис беше клиентът на Камерън, богат нюйоркчанин.
— Така е. Откъде знаеш?
— Фил ми каза. Мелинда ходила преди известно време там с предприемача. Изглежда, се е заела да му помага.
— Нали все с нещо трябва да се занимава — бързо и уж безразлично рече Вик.
Хорас кимна и ако се беше канил да добави нещо за Мелинда и Камерън, сега се въздържа. Вече при колите рече:
— С Мери сме решили утре да опитаме да приготвим вечеря на двора. Бяхме поканили Макфърсънови, но нещо нямало да могат да дойдат. Защо вие с Мелинда не наминете към пет часа?
Поначало на Вик би му било приятно да се разположи на тревата, да гледа залеза на слънцето и да вдишва аромата на дървени въглища и печено месо. Сега обаче първата му мисъл беше, че Мелинда може да не е свободна. За първи път се оставяше да си даде сметка, че едва ли не всеки следобед, а дори и тази сутрин, Мелинда излиза нанякъде с Тони Камерън.
— Благодаря, Хорас. Доколкото знам, ще можем да дойдем, но за всеки случай ще ти позвъня.
— Добре — усмихна се Хорас. — Дано да можете, защото зимата наближава и — край на вечерите навън.
Вик се прибра вкъщи с пълен багажник зеленчуци за почивните дни (Мелинда вече почти не пазаруваше) и с нов свредел. Предния ден беше счупил един свредел, защото беше ядосан или по-скоро защото го бяха налегнали влудяващи мисли, които се въртяха все около Мелинда и Камерън: какво ще си кажат приятелите им? Кога ще започнат да приказват? Дали Мелинда и Камерън са вече любовници? Бяха имали достатъчно време и удобни случаи, а че Камерън продължава да се държи по същия начин с него, си беше напълно в стила му. Дебелокожо животно такова! На моменти на Вик му ставаше даже смешно. Толкова елементарен беше тоя Камерън. В голямото му четвъртито лице имаше нещо направо отблъскващо наивно и простодушно. И как съвсем по хлапашки чистосърдечно си въобразяваше, че няма абсолютно нищо нередно в това да прекарваш по осем часа дневно с чужда жена. Разбира се, и Мелинда го окуражава със своето привично: „Обичам Вик, само че…“, и т.н. и т.н. Не че Мелинда иска Камерън на всяка цена да й стане любовник, това Вик не можеше да повярва, по-скоро й се иска да се обгради с романтика, да й е открит пътят.