Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
Питърсънови доведоха Трикси, която беше прекарала у тях целия следобед заедно с кучето. Не пожелаха да влязат, като видяха, че имат гости.
— Но моля ви, заповядайте — замоли Вик, но напразно — Питърсънови бяха стеснителни хора. Тогава вече не издържа и с яд затръшна външната врата, след което рече с надеждата, че Камерън най-сетне ще усети предизвикателството. — Е, като че ли идва време за вечеря.
Камерън беше едва ли не очарован.
Когато можеше да се приеме, че е дошло време за аперитива и картофите се печаха във фурната, а най-голямото парче месо, което Вик успя да намери в хладилната камера, се размразяваше на мивката, Камерън изведнъж скочи и заяви, че имал приятна изненада за тях.
— Ей сега се връщам. Само да си взема нещо от колелото.
— Какво иска да взима? — попита Вик, който точно идваше от кухнята.
— Не знам.
— Бих предпочел да не се заливаш от смях на идиотщините му. Но май вече е късно да ти го казвам.
— Ами ако така ми харесва? — отвърна Мелинда със застрашително спокоен тон. — Той ми е много забавен и освен това с истински мъж.
Вик не свари да й отговори, защото Камерън се върна. В ръката си държеше кларнет.
— Ей го на — рече той, като захвърли на пода матовата найлонова торбичка, от която явно беше извадил кларнета. — Винаги си го нося, като излизам с колелото. Обичам да си поседна в гората и да си посвиря. Нали казахте, че имате Моцартовия концерт за кларнет в ла?
— О, да. Вик, би ли потърсил плочата?
Вик извади плочата от шкафа — беше много стара, на седемдесет и осем оборота.
— Да опитаме с втората част! — рече Камерън, като вдигна тръбата до устните си и засвирука. Пръстите му върху хромираните клавиши приличаха на разперени бананови чепки.
Вик намери втората част и я пусна на грамофона. Камерън моментално подхвана темата заедно с оркестъра, като с усилие, но иначе вярно нацелваше тоновете. В една от паузите победоносно се усмихна и погледна Мелинда.
— Не трябваше да се включвам веднага, ама като толкова я обичам тая музика! Я да пробваме сега с това!
Бени Гудман и Камерън засвириха едновременно, само че Камерън по-силно. Той притвори малките си очички и се заолюлява като някакъв слоноподобен Пан. Справяше се много добре с промените на ритъма. Нямаше никаква грешка. Но и качество нямаше.
— Ти си направо разкошен! — провикна се Мелинда.
Камерън прекъсна за момент, за да й се ухили.
— Всичко на всичко три урока съм взел в живота си — рече той бързо и отново затъкна уста с инструмента.
После се заредиха бавната част на Третия Бранденбургски концерт, втората част на Двадесет и третия концерт за пиано от Моцарт, втората част на Първата симфония от Бетховен.
Вик остави Мелинда да го замества на грамофона, защото трябваше да приготвя месото и салатата.
Докато вечеряха, Камерън им разправя колко било приятно да се кара колело и как съчетавал приятното с полезното, като отивал до почти всичките си обекти с колелото. Държеше се открито и приятелски с Вик, час по час го поглеждаше, за да го приобщи като слушател, с цялата си снизходителност показваше, че го смята просто за домашен компаньон на Мелинда, нещо като възрастен чичо или брат ерген. И всичко това, за да се хареса на Мелинда.
Трикси се беше вторачила в него с удивление, което беше съвсем обяснимо за Вик. Беше го гледала така вторачено и докато свиреше с кларнета, нито се обаждаше, нито се опитваше да го заговори. А и това беше почти невъзможно, защото Камерън без прекъсване редуваше мощните напъни на гласните струни с неистов кикот и кикота с гръм на кларнет. От него непрестанно изригваше шумотевица.
— Капнах — промълви Вик на Мелинда, докато отнасяха чиниите от вечерята в кухнята. — Ще можеш ли да се оправиш сама нататък? Ще ми се да се оттегля на тишина в стаята си.
— Но моля ти се — Мелинда леко изфъфли.
Вик отиде в хола, за да каже лека нощ на Камерън, и го завари нетърпеливо да тъпче напред-назад, пъхнал ръце в джобовете, и весело и гръмовито да приказва на боксерчето по липса на друг събеседник.
— Лека нощ, мистър Камерън — рече Вик подсмихнат. — Извинявайте, но имам малко работа.
— О, не се притеснявайте — отвърна Камерън с разбиране. — Влизам ви в положението. А вечерята беше тип-топ. Много ми хареса!
— Радвам се.
Вик се зачете в дневника на сицилианската старица, като почти постоянно отваряше речника на италианските диалекти. Докато четеше, успяваше да се абстрахира от изпълнението на дуета Мелинда-Камерън, но щом престана да чете, волю-неволю, се заслуша. Мелинда правеше грешки и бързаше да ги оправи с бесни удари по клавишите на пианото. Доволният кикот на Камерън се чуваше ясно през отворения прозорец.