Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Пред очите му избухнаха червени искри, после се свиха на топка и потънаха в някакъв тъмен тунел.
Ерик кашляше, плюеше, от носа му се стичаха лигави струйки. Наведе се и повърна. Обърна се и главата му отново се удари в голям камък. Чу гласа на Ру до ухото си.
— Недей! Пак ще си треснеш глупавата глава. Лежи кротко!
Ерик потрепери. Чувстваше тялото си като огромна рана. Никога не се бе чувствал толкова изтощен.
— Глътна доста водица — обади се наблизо Биго. — Ако не бях върху камъка, щеше да си идеш.
— Благодаря — каза отпаднало Ерик. Ушите му звъняха, носът му се подуваше и той изобщо не беше сигурен, че се радва, че още е жив.
— Можеш ли да ходиш? — попита Калис.
Ерик се изправи и отвърна:
— Разбира се. — Макар че много му се искаше да седне отново. Огледа се и с присвити очи преброи насядалите на скалите — тринайсет души. Обърна се към Биго:
— А Луис?
— Някъде там — каза Биго и кимна към реката.
— Богове! — каза младежът. Трийсет и трима бяха влезли в реката втория път и само тринайсет бяха успели да преминат през опасния проток.
Шо Пи беше наблизо и се обади:
— Може би някои са избутани от течението на различни места по брега.
Ерик кимна. Но знаеше, че е по-вероятно да са отвлечени към морето, или да са потънали във водовъртежите на реката.
Забеляза, че се намират на края на вълнолома на южното пристанище — дълъг каменен пръст, изграден да препречва пътя на вълните към корабите, закотвени в пристанището. Калис махна с ръка и всички се наредиха в колона. Придвижиха се внимателно край огромните камънаци, натрупани един върху друг. В тъмното дори ходенето беше опасна работа. След половин час внимателно придвижване стигнаха до равен път, оформен върху най-горния слой камъни.
— Поддържат добре пътя — прошепна Накор, — за да могат да карат с каруци още камъни, ако трябва да се поправя вълноломът след буря.
Калис кимна. Продължиха в мълчание. Скоро видяха малка постройка на неколкостотин метра пред тях, там, където вълноломът се превръщаше в истински пристан. Там сигурно имаше пост.
Ерик погледна водите на пристанището и стомахът му се сви.
— Капитане… — прошепна той.
— Видях — дойде отговорът.
Ерик се огледа и забеляза, че и другите са проследили погледа му. На входа на пристанището бяха потопени три стари кораба, за да е сигурно, че нападателите няма да могат да проникнат със своята флотилия в пристанищните води. Всички останали кораби бяха закотвени в доковете, но сигурно нито един от тях не можеше да мине през запушения от потопените кораби вход на пристанището.
Двама стражи в караулката зорко следяха движението оттатък реката, така че не можаха да усетят Калис, който се промъкна зад тях, обезвреди ги и ги просна на пода в безсъзнание.
После кимна на хората си да се съберат около него и каза:
— Заповедите са прости. Изчакваме до сутринта, когато ще започне голямата битка. Изумрудената кралица сигурно ще се опита да прекара няколко малки лодки покрай пристана, така че може би някои защитници ще се насочат насам, но по-голямата част от армията на града ще бъде на северните стени, за да защитава достъпа по суша. Тогава, в шумотевицата, минаваме право по пристана, завиваме наляво към входа на корабостроителниците и подпалваме всичко, което ни е по пътя. Ако някой се опита да ви спре, убивате го. После се връщаме към главните докове, открадваме малък кораб, който може да гази плитко — ако може да открием такъв, — и се опитваме да се измъкнем. Ако не можете да се върнете към пристанището, опитайте да излезете от североизточната страна на града и да се отправите към Града на Змийската река. — Той огледа последователно хората си. — Сега всеки е за себе си, момчета. Никой не трябва да се обвързва с другаря си. Ако никой от нас не успее да се добере до Крондор, значи всичко е било съвсем напразно. Ако повечето от нас трябва да загинат, поне да има защо.
Последваха мрачни кимвания — никой не каза нищо. Мъжете се натъпкаха в малката караулка и зачакаха.
Призори, тъкмо преди да тръгнат, страшен рев раздра небето, сякаш хиляди дракони изливаха яростта си. Последва звук, подобен на огромен тътен от най-големия водопад на света, изливащ се в някаква пропаст, и от насрещния бряг повя силен вятър.
— Ох, богове! — каза Накор. — Това е някакъв номер!
Над реката засия гигантски пламък от яркобяла светлина, обрамчен в бледозелено, и се изви като дъга, като бавно се разпръскваше и отслабваше, докато се издигаше към небето. Хора и сааурци се движеха непосредствено след зашеметяващия светлинен ефект, оформящ своеобразен светлинен „мост“. Движеха се бавно, като следваха издигащата се дъга от светлина.