Кралят
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #12
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570980
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят». Краткое содержание книги:
Джон Матю си заповяда да се съсредоточи и опита да навърже думите, които тя беше наговорила, докато…
Боже мой, помисли си той.
Човече, като никога беше доволен, че е ням. Защото, ако трябваше да говори, тя щеше да разбере, че се намира в много особено емоционално състояние. Ръцете му бяха по-сигурни, отколкото би бил гласът му.
Нещо в молбата ѝ го беше разтърсило.
– За мен ще бъде чест – отвърна на езика на знаците.
Преди да успее да свали ръце, сестра му се хвърли на врата му и го прегърна толкова силно, че едва не му откъсна главата. А когато Джон затвори очи и отвърна на прегръдката ѝ, времето сякаш спря…
Изневиделица го връхлетя видение. В един миг стоеше пред спалнята си, а в следващия…
Единственото, което виждаше, бяха сълзи… ала всъщност не, беше дъжд. Дъжд върху предното стъкло на кола… кола, която беше обичал. А после посегна към стартера и…
Бет се отдръпна и сякаш от много далеч той видя как устните ѝ се движат, как оформят още думи. Успя да кимне на правилните места, ала в мига, в който тя излезе и затвори вратата зад себе си, всичко това изчезна.
Опрял чело във вратата, Джон Матю нямаше представа защо сълзи изпълниха очите му… нито защо гърдите му преливат от гордост и щастие.
– Добре ли си? – прошепна Хекс зад него.
Той се обърна в мрака и кимна… а после осъзна, че тя не може да го види.
– Да, знам – каза тя. – Но понякога трябва да го изрека на глас.
Чу се щракване, когато Хекс запали лампата от нейната страна на леглото, и Джон избърса лицето си, нехайно, сякаш просто се беше изцапал. Ала тя беше симпат… и можеше да го прочете като отворена книга.
– Просто не разбирам – оформиха пръстите му. – Защо ми действа по този начин?
Оловносивите очи на Хекс се впиха в него и той дори не понечи да избегне лазерния ѝ поглед – ако искаше още информация за всичко това, неговата шелан бе най-добрият му шанс.
– Около емоционалната ти решетка има сянка – промълви тя, поклащайки глава. – Никога не съм виждала нещо подобно. То е сякаш… и аз не знам, сякаш анализираш живота на няколко нива едновременно. Или пък…
– Какво? – настоя да узнае той.
– Сякаш в теб има двама души.
– Точно така се чувствам. – Джон разроши бездруго разчорлената си коса. – Особено когато тя е наблизо.
– Тя ти е сестра.
Ала имаше още нещо, помисли си той. Не романтично или нещо такова. И все пак…
– Хайде. – Хекс стана от леглото. – Трябва да се приготвяме. Идеята ѝ е брилянтна.
Неговата шелан се приближи чисто гола и стегнатото ѝ мускулесто тяло в миг проясни главата му, оставяйки единствено мисълта за секс… което беше истинско облекчение. Поне по този въпрос можеше да направи нещо.
– Нека ти помогна под душа. – Тя пъхна ръка между гънките на халата му и намери коравия му пенис. – Трябва да бъдеш много, много чист за това.
Джон на драго сърце се остави да бъде отведен в банята по този начин, а когато четирийсет и пет минути по-късно излязоха, беше много по-отпуснат… и чистичък като къпано бебе.
– Да, смокинг – заяви неговата шелан, докато той стоеше пред дрешника и се взираше в дрехите, висящи от закачалките. – Определено.
Джон кимна и свали колосаната бяла риза от закачалката. Облече я, но Хекс трябваше да му помогне с копчетата, защото ръцете му трепереха, сякаш беше нервен. С панталона обаче се справи без проблем… но не и с тирантите. За тях се погрижи тя. С пояса и папийонката изобщо не си даде труда да опита – просто си стоеше там като крава за доене, докато Хекс се оправи за нула време.
Хубавото бе, че това му даде възможност по-дълго да я съзерцава.
– А сега сакото. – Тя задържа дрехата, сякаш беше мъж, кавалерстващ на дама, намествайки фината вълна на гърба му, след което го завъртя и опъна реверите. – По дяволите…
– Какво? – попита той на езика на знаците.
Пламналият ѝ поглед го обходи от главата до петите.
– Изглеждаш страшно секси.
Джон изду самодоволно гърди. Трудно бе да не го стори, когато собствената му жена го изпива с очи по този начин.
– А ти все още си гола. – Той се усмихна. – Това ми е любимият от тоалетите ти.
Само че тя не беше съвсем гола. Джон вдигна ръка и докосна медальона, който ѝ беше подарил, онзи с големия квадратен диамант в средата.
Хекс обикновено не си падаше по сантименталностите, ала сега взе дланта му между своите и я поднесе към устните си. Целуна я и промълви: