Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
- Ще изчакаме, докато другите се върнат - каза хладно Лирел.
- Уви, не мисля, че ще се върнат скоро - отвърна Андрол. - Ако възнамерявате да се включите в Последната битка, ще трябва да направите подбора си бързо.
Лирел присви очи към него, после се озърна към Певара. Тя сви мълчаливо рамене.
- Това е номер - каза Лирел на Андрол. - И детински при това.
- Лично аз смятах, че е умен - отвърна хладно Андрол. - Достоен за Айез Седай, така да се каже. Беше ви обещано всеки член на Черната кула, освен пълен Аша’ман, да се отзове на поканата ви. Ще го направят. Всеки от тях, към когото можете да _отправите_ поканата.
- Несъмнено ми избирате най-слабите.
- Всъщност взехме тези, които го приеха доброволно - каза Андрол. - Всички са добри мъже. Това са хората, които поискаха да бъдат Стражници.
- Прероденият Дракон ще чуе за това.
- Доколкото чух, той всеки момент ще тръгне към Шайол Гул - отвърна Андрол. - Ще отидете там при него просто за да му се оплачете?
Лирел присви устни.
- Работата е следната, Айез Седай - каза Андрол. - Прероденият Дракон ни прати послание, преди малко. Нареди ни да научим един последен урок: че не бива да мислим за себе си като за оръжия, а като за хора. Е, хората имат избор, а оръжията нямат. Ето ги вашите _хора_, Айез Седай. Уважете ги.
Поклони се отново и си тръгна. Певара се поколеба за миг, после обърна коня си и го последва. Лирел забеляза нещо в лицето й, когато го погледна.
„Това е значи. Досущ като Зелена е тази. И то на тези години!”
Искаше й се да отхвърли тази манипулация, да отиде при Амирлин и най-остро да възрази за случилото се. Само че… новините от фронта на Амирлин бяха объркани. Нещо за появила се неочаквана армия. Нямаше подробности.
На Амирлин със сигурност нямаше да й е приятно да чуе оплакванията й точно сега. И със сигурност, призна си Лирел, тя също искаше да приключат с Черната кула.
- Всяка от вас избира двама - каза на спътничките си. - Някои ще вземат само един. Фаолайн и Теодрин, вие сте от тях. И побързайте. Искам да се махнем оттук колкото може по-скоро.
Певара настигна Андрол, когато той се шмугна в една от колибите.
- Светлина! Бях забравила колко _студени_ могат да са някои от нас.
- О, не знам - отвърна Андрол. - Чувал съм, че някои от вас не са толкова лоши.
- Внимавай с тях, Андрол - каза тя. - Много от тях ще те приемат като заплаха или инструмент, който да използват.
- Спасихме ви - каза Андрол на Канлер, Джонет и Имарин, които чакаха в стаята с чаши топъл чай. И тримата вече започваха да се съвземат, Джонет - най-бързо. Имарин бе понесъл най-тежките рани, повечето - душевни. И той като Логаин беше подложен на Обръщането. Певара бе забелязала, че гледа с празен поглед понякога, с изопнато от страх лице, сякаш си спомня нещо ужасно.
- Не трябваше да сте тук - заговори тя ядосано на Имарин и другите двама. - Знам, че Логаин ви обеща повишение, но още носите само меча на яките си. Ако някоя от онези жени ви види, ще ви вземат за Стражници.
- Няма да ни видят - засмя се Джонет. - Андрол ще ни прехвърли с портал още преди да сме си отворили устата да изругаем.
- И какво ще правим сега? - попита Канлер.
- Каквото поиска от нас Логаин - каза Андрол.
Логаин се беше… променил след изтезанията. Андрол й беше казал, че бил станал по-мрачен. Говорел по-малко. Все още изглеждаше твърдо решен да отиде на Последната битка, но засега беше събрал мъжете и ровеха в нещата, които бяха намерили в покоите на Таим. Певара се безпокоеше, че Обръщането го е прекършило.
- Смята, че може да има нещо в ония бойни карти, които намери в стаите на Таим - каза Имарин.
- Ще отидем там, където Логаин реши, че ще сме най-полезни - каза Андрол. Праволинеен отговор, но всъщност не казваше много.
- А лорд Дракона? - попита предпазливо Певара.
Усети колебанието на Андрол. Аша’ман Наеф беше дошъл при тях с новини и указания - а с тях и няколко намека. Прероденият Дракон беше знаел за всички неприятности в Черната кула.
- Той нарочно ни остави сами - каза Андрол.
- Щеше да е дошъл, ако можеше! - възрази Джонет. - Гарантирам ви.
- Остави ни да се спасяваме сами - каза Имарин. - Или сами да се провалим. Станал е суров. Дори коравосърдечен.
- Все едно - рече Андрол. - Черната кула се е научила да оцелява без него. Светлина! Винаги е оцелявала без него. Той няма почти нищо общо с нас. Логаин ни даде надежда. Аз ще съм верен на Логаин.
Другите кимнаха. Певара усети, че тук става нещо важно. „Все едно, не могат вечно да разчитат на него - помисли тя. - Прероденият Дракон ще умре в Последната битка.” Съзнателно или не, дал им беше възможност да станат независими.